Тъй като мислеха, че искам да науча повече за живота ти, те започнаха да ми разказват истории, с които илюстрираха твоя талант, доброта, чувството ти за хумор. И докато разказваха чудесните си истории за теб, аз наблюдавах лицата им и се чудех дали някой от тях може да е твоят убиец. Беше ли Анет с ярко медната коса и тънките ръце достатъчно силна и жестока, за да убие? Когато в красивите бадемовидни очи на Бенджамин бликнаха сълзи, искрени ли бяха те, или той просто си даваше сметка каква привлекателна гледка представлява така?

— Приятелите на Тес я описваха по различен начин — казвам на господин Райт. — Но имаше една фраза, която използваха всички. Всеки един от присъстващите подчертаваше нейната „joie de vivre“ 7 .

Радост и живот. Какво иронично перфектно описание за теб!

— Много ли приятели имаше? — пита господин Райт и аз съм трогната от въпроса, понеже не беше нужно да бъде задаван.

— Да. Тя високо ценеше приятелството.

Вярно е, нали? Винаги си се сприятелявала лесно, но никога не си се разделяла лесно с приятел. На партито по случай двадесет и първия ти рожден ден присъстваха твои приятели от началното училище. Ти вземаше хора от миналото си и заедно с тях навлизаше в настоящето. Можеш ли да прилагаш екологични норми и по отношение на приятелствата? Те са прекалено ценни, за да ги изхвърлиш, когато престанат да ти бъдат непосредствено необходими.

— Питахте ли ги за дрогата? — интересува се господин Райт, връщайки мислите ми обратно във фокус.

— Да. Подобно на Саймън, всички бяха категорични, че тя никога не се е докосвала до забранени субстанции. Попитах ги и за Емилио Коди, но не научих нищо полезно. Само че е „арогантно лайно“ и прекалено обсебен от собствените си творения, за да е добър преподавател. Всички знаеха за връзката на Тес с него и за бременността й. После ги питах за Саймън и неговата връзка с Тес.

Настроението в кафенето се смени, атмосферата натежа, заредена с неразбираемо за мен напрежение.

— Всички знаехте, че Саймън е искал да й стане гадже, нали? — попитах.

Хората кимнаха, но никой не предложи никаква информация по въпроса.

— Емилио Коди ми каза, че Саймън ревнувал? — попитах, опитвайки се да провокирам разговор.

Отговори едно момиче, което с гарвановочерната си коса и рубиненочервени устни приличаше на вещица от приказките:

— Саймън ревнуваше от всички, които Тес обичаше.

За кратко се зачудих дали и аз влизах в това число.

— Но тя не е обичала Емилио Коди? — казах.

— Не. В случая с Емилио Коди Саймън по-скоро се чувстваше като на състезание — отвърна Красивата Вещица. — Но ревнуваше от бебето на Тес. Не можеше да понесе мисълта, че тя обича някого, който дори още не е роден, а той самият не събужда подобни чувства у нея.

Спомних си огромния колаж, изобразяващ затвор, направен от множество бебешки лица.

— Той беше ли на погребението? — попитах.

Забелязах колебание върху лицето на Красивата Вещица, преди тя да отговори:

— Чакахме го на гарата, но той така и не се появи. Обадих му се по телефона и го питах какви игрички играе. Отвърна, че си бил променил намеренията и нямало да идва. Защото за него нямало да има „специално място“ и чувствата му към Тес щели да бъдат — чакайте да си спомня точно — „пренебрегнати“, а той „не можел да толерира това“.

Заради това ли бях усетила нажежаване на атмосферата, когато попитах за Саймън?

— Емилио Коди каза, че Саймън бил обсебен от нея…? — подхвърлих.

— Да, беше — рече Красивата Вещица. — Докато работеше по онзи проект — „Женската“ или някаква подобна простотия, — не спираше да я следва като някоя проклета сянка.

Забелязах как Бенджамин хвърля предупредителен поглед към Красивата Вещица, но тя не му обърна внимание:

— По дяволите, та той буквално я преследваше!

— С фотоапарата си, за да има извинение? — попитах, спомняйки си снимките ти на стената на спалнята му.

— Да — отвърна Красивата Вещица. — Не беше достатъчно мъж, за да я погледне директно, трябваше да го прави през обектив. Някои от обективите му бяха наистина дълги, сякаш беше някой скапан папарак.

— Знаете ли защо Тес го е търпяла? — попитах.

Едно момче със срамежливо изражение, което досега беше мълчало, отвърна:

— Тя беше добра, а и мисля, че го съжаляваше. Той нямаше други приятели.

Обърнах се към Красивата Вещица:

— Проектът му спрян ли е бил? Стори ми се, че намекнахте нещо такова?