Шрифт:
— Защо?
Но още преди да бе задал въпросът, Глин разбра, че вече знаеше отговора.
37.
„Ролвааг“
23:20
Макфарлън крачеше по постлания със син мокет коридор на палубата под мостика. Беше уморен до смърт, ала не можеше да заспи. Твърде много се бе случило за един ден: дългата поредица от странни открития, смъртта на Рошфор и Евънс, новата поява на разрушителя. След като се отказа да спи, той заброди из палубите на „Ролвааг“ като неуморен призрак.
Спря пред една кабина. Краката му без да ще го бяха довели пред вратата на Амира. Осъзна с известна изненада, че търсеше компанията й. Циничният й смях бе може би онази ободрителна опора, от която се нуждаеше. Времето, прекарано с нея, щеше да бъде за щастие освободено от празни приказки или изтощителни обяснения. Питаше се дали би приела да изпият по чаша кафе в офицерския салон, или да изиграят партия билярд.
Почука на вратата.
— Рейчъл?
Отговор не последва. Не бе възможно да бе заспала — Амира твърдеше, че никога през последните три години не била лягала преди три сутринта.
Почука отново. Открехнатата врата лесно се отвори под натиска на кокалчетата му.
— Рейчъл? Аз съм, Сам.
Влезе, любопитен пряко себе си; никога не бе влизал в кабината на Амира. Вместо да е в безпорядък с разхвърляни чаршафи, пепел от пура и разпилени дрехи, помещението изглеждаше придирчиво чисто. Диванът и столовете бяха грижливо нагласени, лавиците с научни справочници — внимателно подредени. В един миг се почуди дали тя изобщо живееше тук, докато не видя шлюпките от начупените фъстъци, които лежаха в полукръг под компютърната масичка.
Усмихна се благо и пристъпи към нея. Погледът му се спря върху екрана и бе привлечен от собственото му име, което бе изписано върху него.
Двете страници на документа се намираха в близкия принтер. Той взе горната страница и зачете.
ЕИР
Поверително
От: Р. Амира
До: Е. Глин
Относно: С. Макфарлън
От последния доклад насам субектът е все повече погълнат от метеорита и от невъзможността той да бъде разбран. Все още е раздвоен относно проекта и самия Лойд, който го е въвлякъл в него почти пряко волята му, и от проблемите, които предизвиква метеоритът. Помежду си говорим малко за други неща — поне допреди онова, което се случи тази сутрин. Не съм сигурна дали е бил напълно откровен с мен, но не ми е удобно да насилвам повече нещата.
След като бе открит метеоритът, започнах разговор за предишната му теория за съществуването на междузвездни метеорити. Макар и без особено желание в началото, той скоро се разпали, обясни как тази теория е приложима спрямо метеорита Десоласион. Изпитваше обаче нужда от известна дискретност и ме помоли да не споделям опасенията му с никого. Както сигурно си разбрал от тазсутрешното обсъждане, вярата му в междузвездния характер на метеорита се засилва все повече.
Чу притварянето на врата, тихото ахване. Макфарлън се обърна. Амира стоеше облегната на вратата на кабината. Беше още облечена за вечеря, в дълга до коляното черна рокля, ала бе наметнала арктическото си яке на раменете за пътуването си до интендантството. Тъкмо изваждаше ново пакетче фъстъци от джоба му. Погледна го, след това — листа в ръцете му, и застина на място.
В един миг двамата просто само се гледаха. Бавно, сякаш от само себе си пакетчето с фъстъци се мушна обратно в джоба на якето.
Макфарлън усети как го обгръща чувството на пустота и безнадеждност. Сякаш не можеше да намери повече емоционални ресурси, на които да се опре подир всичките удари напоследък.
— Е — рече накрая той, — изглежда май не съм единственият Юда на борда на този кораб.
Амира отвърна на погледа му, лицето й бе пребледняло.
— Навик ли ти е да нахлуваш в стаите на другите хора и да четеш личните им документи?
Макфарлън се усмихна хладно. Хвърли листа на писалището.
— Съжалявам, но това съчинение е незадоволително. Двойствен е погрешно написано. Ели няма да ти пише червена точка днес. — Пристъпи към вратата, но тя още бе блокирана от тялото й. — Моля, отдръпни се настрани.
Амира се поколеба, сведе поглед, ала не отстъпи.
— Почакай — рече тя.
— Казахда се отдръпнеш.
Тя кимна към принтера.
— Не и докато не прочетеш останалото.
Обля го вълна на ярост и той вдигна ръка да я отмести настрани. Но после се овладя.
— Прочетох достатъчно, благодаря. А сега се разкарай от пътя ми.
— Прочети и останалото. Тогава можеш да си вървиш.
Амира премигна и облиза устни. Държеше обаче позицията си.
Той издържа на погледа й — минута, може би — две. След това се обърна, взе втората страница на доклада и зачете.
Аз съм склонна да се съглася с него. Има силни, ако не и неопровержими доказателства, че метеоритът е дошъл далеч отвъд Слънчевата система. Теорията на Сам е реабилитирана. Освен това не намирам доказателства за обсебеност у него, нито пък нещо друго, което би могло да представлява заплаха за експедицията. Тъкмо обратното: метеоритът изглежда събужда учения у него. Все по-малко забелязвам онази негова саркастична, отбранителна и понякога наемническа страна от характера му, която бе толкова очевидна в началото; това е заменено от ненаситно любопитство, от дълбоко желание да разбере какво представлява тази странна скала.
И така, това ще бъде моят трети и последен доклад. Не мога с чиста съвест да продължа да пиша тези доклади. Ако почувствам зараждането на някакви проблеми, ще съобщя за това. Бих го направила във всеки случай, като лоялен служител на ЕИР. Работата е там, че метеоритът е по-странен, отколкото би могъл да предположи който и да е от нас. Той дори може да се окаже опасен. Не мога да наблюдавам Сам и да работя съвместно с него. Ти ме помоли да бъда негова помощничка. И тъкмо това възнамерявам да правя — за негово добро, за мое добро и за доброто на тази мисия.