— Има древна яганска легенда и колкото повече остарявам, толкова повече си мисля, че се отнася за мен.

— Каква е тя.

— Когато дойде времето последния яган да умре, Ханукса ще го прибере при себе си в земята. От неговите кости ще се появи ново племе.

Глин пусна ръката на Пъпъп.

— А как точно Ханукса ще прибере последния яган?

Пъпъп поклати глава.

— Това е един шибан предразсъдък, нъл’тъй? Не си спомням подробностите.

Глин не го притисна. Това бяха думи на стария Пъпъп. Осъзна, че нямаше начин да разбере дали бе успял да се доближи до него.

— Джон, нуждая се от твоята помощ за команданте Емилияно Валенар. Присъствието му тук е заплаха за нашата задача. Какво можеш да ми кажеш за него?

Пъпъп изтърси още една цигара от пакетчето.

— Команданте Емилияно дойде тук, на юг, преди двайсет и пет години. След преврата на Пиночет.

— Защо?

— Баща му паднал от някакъв вертолет, докато го разпитвали. Бил човек на Алиенде. Както и синът му. Пратили го да служи тук, за да е по-далеч.

Глин кимна. Това обясняваше много неща. Не само изпадането му в немилост в чилийския флот, но и омразата му към американците, а навярно и самопрезрението му като чилиец.

— Защо още командва разрушител?

— Той знае определени неща за някои хора, нали така? Добър офицер е. А пък команданте Емилияно е и много упорит. И много предпазлив.

— Разбирам — отвърна Глин, като отбеляза проницателността на интуитивните оценки на Пъпъп. — Има ли нещо друго за този мъж, което трябва да знам? Женен ли е?

Пъпъп облиза крайчеца на новата си цигара и я мушна между устните си.

— Команданте е двоен убиец.

Глин потисна изненадата си, като сам запали цигара.

— Той доведе жена си в Пуерто Уилямс. Това не е хубаво място за жени. Нямат какво да правят — няма танци, няма фиести. По време на Фолклендската война команданте бе пратен на дълъг поход в Естрехо де Магеланес, за да приковава аржентинския флот в полза на британците. Когато се върна, откри, че жена му си е завъдила любовник. — Пъпъп дръпна силно от цигарата. — Команданте постъпи хитро. Изчака докато можеше да ги улови заедно — на място. Преряза й гърлото. А доколкото чух, направил нещо още по-лошо с мъжа. Той издъхнал по пътя към болницата в Пунта Аренас.

— И защо не са го вкарали в затвора?

— Тук, на юг, не можеш просто да кажеш на съперника си да се разкара. Чилийците имат старомодно чувство за чест, нали? — Пъпъп говореше много ясно, много делово. — Ако ги бе убил извън спалнята, щеше да е по-различно. Но… — Той сви рамене. — Всички разбираха защо един мъж, който е видял жена си в такова положение,ще направи онова, което той стори. И това е още една причина команданте да запази толкова дълго поста си.

— Защо?

— Защото е човек, който може да направи всичко.

Глин се замисли, взрян в разрушителя отвъд протока. Стоеше си там, неподвижен, тъмен.

— Искам да те попитам още нещо — рече той, без да откъсва очи от бойния кораб. — Онзи търговец в Пунта Аренас, на когото си продал екипировката на изследователя. Той дали ще си спомни за теб? Дали ще е в състояние да те идентифицира, ако го попитат?

Пъпъп се замисли за минута.

— Не мога да кажа — отвърна след дългото си мълчание. — Беше голям магазин. Но пък в Пунта Аренас няма чак толкова много индианци-ягани. А и доста разгорещено се пазарихме.

— Разбирам — рече Глин. — Благодаря ти, Джон. Много ми помогна.

— Няма за какво, шефе — отвърна Пъпъп.

Пак изгледа косо Глин, очите му блещукаха хитро и весело.

Глин мислеше трескаво. Понякога бе най-добре веднага да си признаеш лъжата. Ако го сториш добре, това може да породи някакъв извратен вид доверие.

— Боя се, че не бях докрай честен с теб — каза той. — Знам много за капитан Фицрой. Но той всъщност не ми е прародител.

Пъпъп се изхили неприятно.

— Разбира се, че не е бил. Не повече, отколкото Фуегия Баскет ми е била прабаба.

Остър порив на вятъра раздърпа яката на Глин. Той погледна Пъпъп.

— Откъде тогава ти е пръстенът?

— Толкова много от нас, яганците, измряха, че последният наследи всичко. Ето откъде получих бонето и пръстена, а и почти всичко останало.

Пъпъп продължи да гледа смаян Глин.

— И какво стана с „всичко останало“?

— Продадох повечето. Парите изпих.

Слисан отново от прямотата на отговора, Глин осъзна, че дори не бе почнал да разбира ягана.

— Когато всичко това свърши — каза старикът, — ще трябва да ме вземеш с теб там, където отиваш. Не мога повече да се върна у дома.