Вход/Регистрация
Сестра
вернуться

Лъптън Розамънд

Шрифт:

Вдигам поглед нагоре и срещам очите му.

— Значи ще започна от деня, в който майка ми се обади, за да ми каже, че сестра ми е изчезнала.

* * *

Когато мама позвъни, тъкмо давахме неделно обедно парти. Храната, доставена от местния магазин за деликатеси, беше типична за Ню Йорк — стилна и безлична; същото се отнасяше и за нашия апартамент, нашите мебели и нашата връзка — в нито едно от тези неща нямаше вложено лично отношение. Голямата ябълка с изгнила сърцевина. Знам, че си изненадана от това обръщане на сто и осемдесет градуса, но разговорът ни за живота ми в Ню Йорк може да почака.

Същата сутрин се бяхме върнали от „снежна романтична почивка“ в една хижа в Мейн, където бяхме отпразнували повишението ми в службата. С организирането на обедното парти Тод се опитваше да замаже голямата ни грешка.

— Не че сме очаквали джакузи, но един горещ душ нямаше да ни навреди, а и възможност за телефонен контакт също нямаше да ни е излишна. Дори не можехме да използваме мобилните си телефони, доставчикът ни не осигурява обхват там.

— И това пътуване е било спонтанно? — попита недоверчиво Сара.

Както знаеш, двамата с Тод не сме известни със своята спонтанност. Съпругът на Сара, Марк, я изгледа от другата страна на масата.

— Скъпа.

Тя срещна погледа му.

— Мразя това „скъпа“. В него е закодирано: „Млъквай, по дяволите!“, нали?

Сара би ти харесала. Може би именно заради това сме приятелки с нея, още от самото начало ми заприлича на теб.

Тя се обърна към Тод:

— Кога за последно сте се карали с Биатрис?

— Никой от двама ни не си пада по театралните изпълнения — отвърна Тод във фарисейски опит да намери слаба страна в доводите й.

Но Сара не се предава лесно:

— Значи не ви се занимава.

Последва неловко мълчание, което възпитано разпръснах с думите:

— Някой да иска кафе или билков чай?

В кухнята заредих кафемелачката — единственото готвене, което щях да свърша за целия обяд. Сара ме последва разкаяна.

— Извинявай, Биатрис.

— Няма проблем. — Бях идеалната домакиня, усмихната, всеопрощаваща, мелеща кафе. — Марк черно ли го пие или с мляко?

— С мляко. И ние вече не се смеем — подхвърли тя, седна на плота и заклати крака. — А пък що се отнася до секса…

Натиснах бутона на кафемелачката с надеждата шумът да я накара да млъкне. Но тя се провикна:

— Ами ти и Тод?

— Добре сме, благодаря — отвърнах, докато слагах смлените зърна в машината за еспресо на стойност седемстотин долара.

— Още ли се смеете и се чукате? — попита тя.

Отворих кутия с лъжички за кафе от тридесетте години на двадесети век — емайлът на всичките беше различен на цвят, приличаха на разтопени бонбони.

— Купихме ги от един панаир на антики миналата неделя сутрин.

— Сменяш темата, Биатрис.

Но ти няма как да не си забелязала, че не съм; че в неделя сутрин, когато другите двойки остават в леглото и се любят, ние с Тод купуваме антики. Винаги сме били по-добри партньори в пазаруването, отколкото в секса. Мислех си, че като пълним апартамента си с вещи, избирани заедно, градим съвместното си бъдеще. Сякаш те чувам как ме дразниш, подхвърляйки, че дори кана на Кларис Клиф не може да бъде заместител на секса, но на мен това ми даваше далеч по-голямо чувство за сигурност.

Телефонът иззвъня. Сара го игнорира.

— Секс и смях. Сърцето и дробовете на една връзка.

— По-добре да вдигна.

— Кога мислиш, че е време да се изключи системата за изкуствено поддържане на живот?

— Наистина е по-добре да вдигна.

— Кога би трябвало да се изключат общият жилищен кредит, общите банкови сметки и общите приятели?

Вдигнах телефона, доволна, че имам обективно извинение за прекъсването на този разговор.

— Ало?

— Биатрис? Мама е.

Нямаше те от четири дни.

Не си спомням как съм си събрала багажа, но помня как Тод влезе, докато затварях куфара си. Обърнах се към него:

— С кой полет съм?

— Няма никакви билети до утре.

— Но аз трябва да тръгна сега.

Не беше се появявала в работата от предишната неделя. Мениджърът на заведението се опитала да се свърже с теб, но отсреща се включвал единствено телефонният ти секретар. Минала през апартамента ти, но ти не си била там. Никой не знаел къде си. В момента те издирвала полицията.

  • Читать дальше
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • ...

Ебукер (ebooker) – онлайн-библиотека на русском языке. Книги доступны онлайн, без утомительной регистрации. Огромный выбор и удобный дизайн, позволяющий читать без проблем. Добавляйте сайт в закладки! Все произведения загружаются пользователями: если считаете, что ваши авторские права нарушены – используйте форму обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • chitat.ebooker@gmail.com

Подпишитесь на рассылку: