— Франк Хил имаше кафяви очи.

Погледът на Глин отскочи от Роко към черепа, после отново се върна.

С неочаквано деликатно движение, Роко избърса с маншета на ръкава си висналата очна ябълка.

— Това не е Хил — рече той. — Това око е синьо.

Глин застина на място, поразен от гледката на очната ябълка, увиснала на парчето нерв.

— Мистър Гарса?

Тонът му бе необикновено спокоен.

— Сър.

— Съберете екип. Намерете Хил. Използвайте сонди, термални сензори.

— Слушам, сър.

— Но си отваряйте очите на четири. Внимавайте за заредени капани, за снайперисти. Не изключвайте нито една възможност.

Гарса изчезна в нощта. Глин взе разбитото око от Роко и го завъртя пред себе си. На Макфарлън му се видя, че го разглеждаше така, сякаш беше парче фин порцелан. След това отиде до масата, където частите на тялото лежаха, разделени между килима и фризера.

— Да видим какво имаме тук — промърмори тихо той.

Пред погледа на Макфарлън той започна да рови из костите, вземаше всяка от тях, оглеждаше я критично, оставяше я и се залавяше със следващата — досущ като купувач, който рови из шкафа за дълбоко замразяване в месарски магазин.

— Блондин — рече и вдигна косъмче към светлината.

Започна да подрежда парчета от главата.

— Високи скули… късо подстригана коса… нордически черти…

Остави ги настрани и продължи да рови.

— Татуировка „Главата на смъртта“ на дясната ръка… Млад, може би на около двайсет и пет години.

Изследването му трая петнайсет минути, по време на които никой не проговори. Най-накрая се изправи и отиде да измие ръцете си над мивката. Нямаше вода, затова просто изтръска полепналите по ръцете му частици и изтри ръцете си с кърпа. След това измина цялата дължина на бараката, обърна се и закрачи отново.

Изведнъж се спря. Изглежда бе стигнал до решение. Грабна една радиостанция от масата.

— Томпсън?

— Слушам, сър.

— Какво става с генератора?

— Бритън ще го докара сама; не искала да рискува екипажа си. Каза, че Брамбъл щял да дойде щом стане безопасно. Бурята би трябвало да утихне до заранта.

Радиото изпиука и Глин смени честотата.

— Намерихме Хил — долетя отсеченият тон на Гарса.

— Да?

— Беше зарит в снежна пряспа. С прерязано гърло. Много професионална работа.

— Благодаря ви, мистър Гарса.

Профилът на Глин се осветяваше смътно от аварийната крушка в бараката. Върху челото му бе избила самотна капка пот.

— Има и чифт снегоходки, скрити в бараката на входа. Също както и ръкавицата, не са от нашите.

— Разбирам. Донесете тялото на Хил в медицинската барака, моля. Не бива да замръзва, преди да е пристигнал доктор Брамбъл; няма да е удобно.

— Е, кой тогава е този мъж? — попита Макфарлън.

Вместо да отговори, Глин се извърна и тихо промърмори нещо на испански, достатъчно силно обаче Макфарлън да го долови:

— Ти не си разумен мъж, ми команданте. Изобщо не си разумен.

Бурята поутихна и четирийсет и осем часа минаха без всякакви произшествия. Охраната бе засилена значително; патрулите бяха утроени, инсталирани бяха допълнителни камери, а в снега около извършваната операция бяха заровени сензори за засичане на движение.

Междувременно работата по подземния път продължаваше с неистово темпо. Веднага щом поредната секция станеше готова, метеоритът биваше провлачен сантиметър по сантиметър, след това руданът се преместваше, строеше се нова секция от пътя, а старата се запълваше. Мерките за безопасност в близост до метеорита бяха удвоени.

Най-сетне екскаваторите стигнаха до вътрешността на глетчера. Тук, заслонен под почти шейсет метра твърд лед, метеоритът чакаше изкопчийските екипи да пробият тунел в глетчера — работеха от двете му страни.

Ели Глин стоеше на входа на ледения тунел и наблюдаваше напредъка на големите машини. Всичко вървеше по план, въпреки двата смъртни случая наскоро. Половин дузина дебели шлангове се виеха като змии изпод леда и бълваха дим от дизелите и сажди: импровизирана принудителна вентилационна система, която да изсмуква изгорелите газове от тунела, докато тежките машини прокопаваха леда. Беше по своему красиво, помисли си Глин, още един инженерен бисер от дългия списък, откакто бе започнало осъществяването на проекта. Стените и тавана на тунела бяха грапави и с груби ръбове, раздробени на безкрайни възли и ръбчета. Милиони пукнатини и цепнатини образуваха невъобразими паяжини по стените — чисто бели на фона на удивителното тъмносиньо на леда. Единствено подът бе гладък, покрит с вездесъщия ситен чакъл, върху който щеше да мине платформата.