Валенар не се обърна. Глин остави мълчанието да продължи достатъчно дълго, преди да заговори.

— Команданте — рече учтиво и премерено на испански. — Дойдох да изразя уважението си.

Валенар издаде лек шум, който Глин прие за насмешлив. Не се обърна. Атмосферата около Глин изглеждаше заредена със свръхчовешка яснота; усещаше тялото си леко, сякаш въздушно.

Валенар най-сетне проговори.

— Това е метеорит — рече той безизразно, сухо.

„Значи знаеше.“ Това бе най-малко вероятният вариант, който бяха анализирали; но сега бе станал вариантът, който трябваше да следват.

— Да.

Валенар се обърна. Тежкото му вълнено палто се отметна и се видя стария люгер, втъкнат в колана му.

— Вие крадете метеорит от моята страна.

— Не е кражба — рече Глин. — Действаме в рамките на международното право.

Валенар се изсмя с къс смях, който прозвуча кухо на почти пустия мостик.

— Знам. Вие провеждате минна операция, а метеоритът е метал. В крайна сметка сгреших: вие наистина сте дошли тук да търсите желязо.

Глин не отвърна нищо. С всяка дума на Валенар той получаваше безценна информация за човека; информация, която щеше да му позволи да прави по-точни предвиждания за бъдещото му поведение.

— Но вие, сеньор, сте извън моетоправо. Правото на команданте Валенар.

— Не разбирам — рече Глин, макар че бе наясно.

— Вие няма да напуснете Чили с този метеорит на борда.

— Ако го намерим — рече Глин.

Валенар замълча за миг и в тази пауза Глин забеляза, че той всъщност не знаеше, че са го намерили.

— Какво ще ми попречи просто да докладвам за това на властите в Сантяго? Те поне не са още подкупени.

— Свободен сте да докладвате комуто искате — рече Глин. — Ние не вършим нищо незаконно.

Знаеше, че Валенар в никакъв случай нямаше да докладва. Той бе от онзи тип мъже, които сами биха намерили решение.

Валенар дръпна силно от пурата си и издуха дима към Глин.

— Кажете ми, сеньор… Ишмаел, нали така беше?

— Всъщност името ми е Глин.

— Разбирам. И тъй, кажете ми мистър Глин, защо дойдохте на кораба ми?

Глин знаеше, че трябва да отговори внимателно на този въпрос.

— Надявах се, команданте, че бихме могли да постигнем споразумение с вас.

Зърна очаквания гняв, изписан върху лицето на командира, и продължи с натиска си.

— Упълномощен съм да ви дам един милион долара в злато за вашето сътрудничество.

Валенар изведнъж се усмихна, очите му бяха като забулени.

— Носите ли го?

— Разбира се, че не.

Команданте лениво подръпна от своята пуро.

— Може би, сеньор, вие си мислите, че и аз имам цена — като другите. Защото съм южноамериканец, мръсен латинец, че винаги ще бъда готов да ви сътруднича в замяна на ла мордида.

— Като съдя по собствения си опит, никой не е неуязвим от корупцията — каза Глин. — Включително и американците.

Той изпитателно се взря в командира. Знаеше, че ще откаже подкупа, но дори и отказът му щеше да носи информация.

— Щом вашият личен опит е такъв, значи сте водили покварен живот, заобиколен от блудници, дегенерати и хомосексуалисти. Вие никога няма да напуснете Чили с този метеорит. Настоявам да си вземете златото, сеньор и да натъпчете курвенската конона майка си с него.

Глин не отговори на тази най-силна испанска обида.

Валенар свали пурата си.

— Има и още нещо. Изпратих човек, който да разузнае острова и той не се завърна. Казва се Тимер. Той е моят офисиал де комуникасион — офицерът по свръзките.

Глин бе леко изненадан от това. Не очакваше команданте да повдигне въпроса, още по-малко да признае, че го е пратил на шпионска експедиция. В крайна сметка този мъж се бе провалил, а Валенар определено бе човек, за когото провалът заслужаваше единствено презрение.

— Той преряза гърлото на един от хората ми. Ние го задържахме.

Командирът присви очи, в един миг изглеждаше като че ще загуби самообладание. Но бързо се съвзе и се усмихна.

— Вие ще ми го върнете, нали?

— Съжалявам — рече Глин. — Но той е извършил престъпление.

— Вие ще го върнете веднага, инак ще взривя кораба ви — повиши тон Валенар.

Глин отново почувства как го залива недоумение. Тази безразсъдна заплаха надхвърляше размерите на ситуацията. Един офицер-сигналчик лесно би бил заменен, не беше от висок ранг. Тук имаше нещо повече, отколкото се виждаше на пръв поглед. Трескаво обмисляше възможностите, докато формулираше отговора си.