Той пристъпи напред с голяма неохота. Преглътна.

— Мистър Лойд — започна. — Онова, което ще ви кажа, е теоретично заключение, основаващо се на онова, което видях. Но мисля, че сбъркахме относно причината за смъртта на Нестор Масънкей.

— Сбъркали ли сте? — попита Лойд. — Какво имаш предвид? И какво общо има това със смъртта на този мъж Хил?

— Ако съм прав, връзката е пряка. Мисля, че и двамата са умрели, защото са докоснали метеорита.

В един миг в бараката настана пълна тишина, ако се изключат изпукванията на радиостанцията.

— Сам, това е абсурд — рече Лойд. — Аз самият пипнах метеорита.

— Опитай се да следваш мисълта ми. Мислехме си, че Нестор е бил убит от мълния. И това е вярно, метеоритът е мощен гръмоотвод. Но Гарса може да потвърди, че мълнията, тоест електрическият удар в тунела е бил от порядъка на милиард волта. Нито една мълния не може да бъде толкова силна. А тялото на Хил бе разкъсано по същия начин, както и това на Нестор. Огледах платформата и метеорита. Пораженията дават ясни признаци, че самият метеорит е излъчил масивен електрически заряд.

— Но аз допрях проклетата си буза до него. И съм още тук.

— Знам това. Нямам още отговор защо си бил пощаден. Но всичко останало съвпада. В тунела не е имало хора, метеоритът е бил защитен от атмосферните влияния. Никаква друга сила не му е въздействала. Изглежда електрическият заряд е изтекъл от камъка, преминал е през част от платформата и шейната, пръснал е разтопен метал навън. А под платформата намерих ръкавица. Това е единствената част от облеклото на Хил, която не е изгорена. Мисля, че е пуснал ръкавицата, за да може да докосне метеорита.

— Защо му е притрябвало да прави подобно нещо? — попита нетърпеливо Лойд.

Този път бе ред на Рейчъл да заговори.

— А виезащо го направихте? — попита. — Това е адски странна на вид скала. Човек не може да предвиди какво би сторил някой, който я вижда за първи път.

— Господи, това е невероятно — рече Лойд. Замлъкна за миг, след което попита: — Но можете да продължите, нали?

Макфарлън хвърли бърз поглед към Глин.

— Платформата и шейната са повредени — отвърна Глин. — Но мистър Гарса ми докладва, че могат да бъдат ремонтирани в рамките на двайсет и четири часа. Метеоритът обаче си остава под въпрос.

— Защо? — попита Лойд. — Увреден ли е?

— Не — продължи Глин. — Изглежда напълно невредим. Още от началото издадох недвусмислени нареждания всички да се отнасят към него така, все едно, че е опасен. А сега — ако доктор Макфарлън е прав — ние вече знаем,че е опасен. Но трябва да вземем допълнителни предохранителни мерки преди да го натоварим на кораба. Нужно е обаче да действаме бързо, твърде опасно е да останем тук по-дълго, отколкото е крайно необходимо.

— Това не ми харесва. Трябваше да предвидите тези мерки още преди да отплаваме от Ню Йорк.

На Макфарлън му се стори, че очите на Глин се присвиха едва доловимо.

— Мистър Лойд, този метеорит осуети почти всичките ни очаквания. Сега сме извън параметрите на първоначалния анализ на ЕИР. Подобно нещо не се е случвало никога досега. Знаете ли какво би означавало това при нормални обстоятелства?

Лойд не отговори.

— Че прекратяваме операцията — довърши Глин.

— Това изобщо не е възможност! — Лойд изведнъж се разкрещя, — но звукът бе толкова слаб, че Макфарлън трябваше да се напрегне, за да чува. — Не искам да чувам такива приказки. Чуваш ли ме? Глин, ти ще натовариш този проклет камък на кораба и ще го докарашу дома!

Радиовръзката изведнъж прекъсна.

— Той прекъсна предаването — каза Гарса.

В бараката бе тихо; всички погледи бяха насочени към Глин.

Макфарлън виждаше зад рамото му Роко, който още бе зает със страховитата си задача. Държеше в ръка парче от череп, очната ябълка висеше от него само на очния нерв.

Рейчъл въздъхна, поклати глава и бавно се надигна от стола си.

— И какво ще правим?

— Засега ни помогни да възстановим захранването. След това двамата можете да се заемете с този проблем. — Глин се обърна към Макфарлън: — Къде е ръкавицата на Хил?

— Ето я.

Макфарлън бръкна в чантата си, извади запечатана найлонова торбичка и я подаде.

— Ръкавицата е кожена — каза Гарса. — На строителния екип бяха раздадени гумирани ръкавици с подплата.

Изведнъж всички млъкнаха.

— Мистър Глин?

Гласът на Роко бе толкова остър, изненадата му — толкова силна, че всички обърнаха глави към него. Той още държеше парчето от черепа пред очите си, сякаш щеше да му прави моментна снимка.

— Да, мистър Роко?