Застанаха до Глин досами изкопа. Облян от светлина, метеоритът под краката им грееше почти ален на цвят — като прясна рана. Амира свали ръкавиците си, взе триножника от Макфарлън, бързо нагласи краката му и монтира сондата в леглото й.

— Това нещо притежава страхотна смукателна система — рече тя и посочи колектора под машината. — Изсмуква всяка прашинка. Дори металът да е отровен, това няма да има значение.

— Въпреки това ще евакуираме района — рече Глин, който вдигна радиостанцията и заговори бързешком. — И, не забравяйте, стойте на достатъчно разстояние. И не го пипайте.

Даде знак на работниците да излязат.

Макфарлън наблюдаваше как Амира включи захранването, провери индикаторните лампички отстрани на сондата и сръчно я позиционира над метеорита.

— Изглежда така, сякаш си го правила и преди — отбеляза той.

— Адски прав си. Ели ме накара да повторя тази процедура десетина пъти.

Макфарлън погледна Глин.

— Тренирали сте го, така ли?

— Всяка стъпка — отвърна Амира, извади голямо устройство за дистанционно управление и започна да го калибрира. — И не само това. А всичко. Той планира всичките ни проекти като нахлуване във вражеска територия. Денят „Д“ 20 . Скъсваш си задника от тренировки, защото ще разполагаш с възможността само на един опит с истинското нещо. — Тя се отдръпна назад и духна в дланите си. — Боже мой, да беше видял огромната желязна топка, която Ели ни караше да изкопаваме отново и отново и да я търкаляме през всякакви препятствия. Наричахме я „Голямата Берта“ 21 . Ох, как само я намразих тази проклета скала.

— И къде правихте всичко това?

— В ранчото „Бар Крос“, близо до Боузмън, Монтана. Да не би да си мислил, че това ще ни е първи опит?

След като дистанционното бе калибрирано и сондата — позиционирана над големия метеорит, Амира се обърна към една кутия наблизо и отвори капака й. Извади малка метална кутийка, дръпна отварачката й и — като се държеше максимално назад — я обърна над метеорита. От нея потече черна, лепкава течност, която се разля върху червената повърхност в плътен слой. С малка четчица тя положи остатъка върху края на диамантения резец. След това бръкна отново в кутията, извади тънък лист гума и внимателно го притисна върху лепилото.

— Ще изчакаме малко да залепне — обясни тя. — Не бихме искали дори и най-фина прашинка метеоритен прах да излети във въздуха.

Затършува в джобовете си, извади цилиндърчето с пурата, видя израженията на Глин и Макфарлън, въздъхна и започна да чопли фъстъци.

Макфарлън поклати глава.

— Фъстъци, бонбони, пури. Какво още вършиш, което майка ти не би одобрила?

Тя го погледна.

— Горещ маймунски секс, рокендрол, екстремно спускане със ски и високи залози на блекджак.

Макфарлън се засмя. Сетне попита:

— Боиш ли се?

— Не толкова се боя, колкото съм невероятно възбудена. А ти?

Макфарлън се замисли за миг. Стори му се, че почти си бе позволил да се възбуди; да свикне с идеята, че това, в крайна сметка, бе нещото, което бе търсил през всичките тези години.

— Да — отвърна той. — Възбуден съм.

Глин извади златния си джобен часовник, отвори с щракване капачето му и го погледна.

— Време е.

Амира се върна при сондата и нагласи някакъв циферблат. Затвореното пространство на бараката започна да се изпълва с ниско ръмжене. Провери насочването на резеца, след това отстъпи назад, без да престава да задава параметри с дистанционното. Ръмженето се извиси до висок вой. Тя завъртя миниатюрната ръчка на дистанционното и въртящият се резец послушно се спусна, след което се върна обратно.

— Всичко е точно — рече тя и погледна Глин.

Той бръкна в отворената кутия, извади три респиратора, подхвърли по един на Макфарлън и Амира.

— Сега ще излезем навън и ще работим с дистанционното.

Макфарлън наложи респиратора на главата си, нагласи студената гума около челюстите си. Без качулка вятърът свирепо свиреше покрай ушите и във врата му. От вътрешността на бараката долиташе ясно ядният като на стършел вой на работещата на празен ход сонда.

— По-назад — рече Глин. — Минимална дистанция трийсет и пет метра.

Отстъпиха от бараката. Снегът се виеше във въздуха, превръщаше терена в мътнобяло море.

— Ако това там се окаже космически кораб — рече Амира с приглушен от маската глас, — някой вътре може много да се ядоса, когато господин Диамантена глава надникне там.

Бараката едва се виждаше през снега, отворената врата изглеждаше като замъглен бял правоъгълник в сивеещата вихрушка.

— Всичко е готово.

— Добре — изсумтя Глин. — Пробивай през запечатката. Ще спрем на един милиметър дълбочина от повърхността на метеорита, за да проверим за изтичане на газ.

Амира кимна, насочи дистанционното с пръсти върху ръчката. Воят се усили за миг, след това изведнъж утихна. Минаха няколко секунди.

— Странно, изобщо не напредвам — рече Амира.

— Вдигни сондата.

Амира дръпна ръчката назад, воят отново се усили и се установи на постоянни обороти.

— Изглежда наред.

— Обороти в минута?

— Дванайсет хиляди.

— Увеличи до шестнайсет и спусни отново.

Воят се засили. Макфарлън долови как след малко той отново стана по-приглушен. Чу се остър стържещ звук, а после — нищо.