Смехът на Макфарлън секна.

— Точно така — рече Амира. — При милиард години съществува доста голяма възможност такъв метеорит наистина да е паднал на Земята. Това даже не е възможност, а вероятност.Аз възкресих твоята малка теория. И трябва да си ми много, ама много задължен.

В интендантската барака се възцари тишина, смущавана единствено от трополенето на вятъра. След малко Макфарлън заговори:

— Искаш да кажеш, че този метеорит е от някаква сплав или метал, който не съществува никъде в Слънчевата система?

— Аха. И ти също го вярваш. Ето защо не си написал доклада си.

Макфарлън продължи бавно, сякаш говореше сам на себе си:

— Ако този метал е съществувал някъде, ние бихме намерили поне някаква следа от него. В крайна сметка слънцето и планетите са се формирали от същия облак прах. Тъй че би трябвало да идва отвъд системата. — Погледна я. — Изводът е неизбежен.

Тя се засмя.

— Точно така мисля и аз.

Той замълча и двамата постояха така известно време, потънали в мислите си.

— Трябва да вземем парче от него — рече най-сетне Амира. — А и притежавам идеалния инструмент за тази работа — високоскоростен диамантен свредел. Мисля, че едно парче от пет кила ще бъде достатъчно за начало, нали?

Макфарлън кимна.

— Но нека засега запазим разсъжденията си между нас двамата. Лойд и останалите ще дойдат всеки миг.

Сякаш като поръчка, навън се чуха тежки стъпки, вратата се отвори и се появи Лойд — още повече приличащ на мечок в широкото си яке на фона на мъждивата синя светлина. Глин го последва, а после влязоха Рошфор и Гарса. Помощникът на Лойд Пенфолд се появи последен, трепереше, а пълните му устни бяха посинели и свити.

— Навън е студено като цицата на вещица — извика Лойд, потропа с крака и протегна ръце към печката.

Сияеше в отлично настроение. Хората от ЕИР, от своя страна, просто се настаниха малко потиснати около масата.

Пенфолд зае позиция в далечния край на бараката с радиостанция в ръка.

— Мистър Лойд, сър, трябва да тръгваме за вертолетната площадка — рече той. — Ако хеликоптерът не излети до един час, няма да успеем да стигнем в Ню Йорк навреме за събранието на акционерите.

— Да, да. След минутка. Искам да чуя какво има да ни каже тук Сам.

Пенфолд въздъхна и прошепна нещо в радиостанцията.

Глин погледна Макфарлън със сивите си сериозни очи.

— Готов ли е докладът?

— Разбира се — Макфарлън кимна към листа хартия.

Глин го погледна.

— Не съм в настроение за шегички, доктор Макфарлън.

За първи път Макфарлън видя Глин да показва раздразнение или каквато и да е по-силна емоция. Хрумна му, че и Глин също би трябвало да е потресен от онова, което бяха открили в изкопа. „Това е мъж, който ненавижда изненадите“, помисли си.

— Мистър Глин, не мога да направя доклад въз основа на спекулации — рече той. — Трябва да го проуча.

— Аз ще ти кажа какво трябва — рече високо Лойд. — Трябва да го изкопаем адски бързо от земята и да го превозим в международни води, преди чилийците да са дочули за това. Можеш да го изучаваш по-късно.

— Доктор Макфарлън, може би аз ще съм в състояние да опростя нещата — рече Глин. — Съществува едно нещо, от което се интересувам най-много. Опасен ли е?

— Знаем, че не е радиоактивен. Предполагам, че може да бъде отровен. Повечето метали са отровни в една или в друга степен.

— Колко отровен?

Макфарлън сви рамене.

— Палмър го докосна и е още жив.

— Той ще е последният човек, който го е докосвал — отвърна Глин. — Издадох разпореждане никой и при никакви обстоятелства да не влиза в пряк контакт с метеорита. — Замлъкна за миг и продължи: — Нещо друго? Възможно ли е да съдържа някакви вируси?

— Той е седял там милиони години, тъй че всякакви извънземни микроби би трябвало отдавна да са се разпръснали. Може би си струва да се вземат проби от почвата и да се съберат мъх, лишеи и други растения от терена, за да се види дали няма нещо необичайно.

— Какво би трябвало да търсим?

— Мутации, може би, или признаци за излагане на токсини или тератогени.

Глин кимна.

— Ще говоря с доктор Брамбъл за това. Доктор Амира, някакви съображения за свойствата на метала? Метал е, нали?

Чу се ново схрускване на бонбон.

— Да, доста вероятно, след като има феромагнитни свойства. Не се окислява, също като златото. Не мога обаче да разбера как един метал може да бъде червен.Доктор Макфарлън и аз тъкмо обсъждахме необходимостта да се вземе проба.