На вратата се почука, влезе Глин с папка под мишница. Той си проправи път между кашоните до Макфарлън и проследи погледа му.

— Дали Лойд е купил и мумията към пирамидата? — попита той.

Макфарлън изсумтя.

— В интерес на истината той наистина я е купил. Не е оригиналната — тя била открадната отдавна — а друга. Някаква бедна душа, която е нямала и представа, че ще прекара цяла вечност в долината на река Хъдсън. Лойд е поръчал да направят и дубликати на част от златното съкровище на Тутанкамон за погребалната зала. Очевидно не е успял да купи оригиналите.

— Дори и при трийсет милиарда си има граници — рече Глин. Кимна към прозореца. — Ще слезем ли?

Излязоха от сградата и се спуснаха по насипаната с чакъл алея към гората. Скоро се озоваха на пясъчна поляна. Тук пирамидата се издигаше точно над тях, яркожълта на фона на лазурното небе. Наполовина изградената постройка лъхаше на древен прах и на безкрайната пустош на пустинята.

Лойд ги зърна и веднага дойде при тях, протегнал и двете си ръце.

— Ели! — избуча добродушно той. — Закъсняваш. Човек ще си помисли, че се готвиш да местиш връх Еверест, а не някакво си парче желязо.

Хвана Глин под ръка и го насочи към една от каменните пейки в далечния край на пирамидата.

Макфарлън се настани на пейката срещу Лойд и Глин. Тук, в сянката на пирамидата, бе прохладно.

Лойд посочи тънката папка под мишницата на Глин.

— Това ли е нещото, за което платих един милион долара?

Глин не отговори веднага; взираше се в пирамидата.

— Колко ще е висока, когато бъде завършена? — попита.

— Двайсет и четири метра — отвърна гордо Лойд. — Това е гробницата на фараона от Старото царство Хефрет II. Незначителен управник във всяко отношение — горкото хлапе починало на тринайсет години. Исках, разбира се, по-голяма. Но това е единствената пирамида извън долината на Нил.

— А с какви размери е основата й?

— Всяка страна е дълга четирийсет и пет метра.

Глин замълча за миг, присвил очи.

— Интересно съвпадение — рече той.

— Съвпадение ли?

Погледът на Глин се отмести към Лойд.

— Направихме повторен анализ на данните за вашия метеорит. Смятаме, че тежи близо десет хиляди тона. Толкова, колкото и тази пирамида. Като взехме за основа стандартните никеловожелезни метеорити, този ще има диаметър около дванайсет метра.

— Това е чудесно! Колкото е по-голям, толкова по-добре.

— Да се премести метеоритът ще е все едно да се премести тази ваша пирамида. Но не блок по блок, а наведнъж.

— Е, и? Не виждам къде е проблемът?

— Проблемът е в това, че десет хиляди тона са една изумителна тежест. Двайсет милионафунта. И ние трябва да я пренесем през половината свят.

Лойд се усмихна.

— Най-тежкият обект, преместван някога от човечеството — това ми харесва. Човек не би могъл да желае по-добра уловка за реклама. Но не виждам проблема. След като бъде качен на кораба, можете да го докарате тук, по Хъдсън, на практика — пред входната ми врата.

— Проблемът е в това как да се качи на кораба — и най-вече как да бъдат изминати онези последни петнайсет метра от брега до товарния хамбар. Най-голямият кран на света вдига до хиляда тона.

— Ами постройте пирс и го плъзнете до кораба.

— На седем метра от брега на Исла Десоласион дълбочините са до шейсет и пет метра. Значи не може да бъде построен фиксиран пирс. А метеоритът ще потопи всеки стандартен плаващ пирс.

— Намерете по-плитко място.

— Проверихме. Нямадруго място. Всъщност единствената възможна котвена стоянка е до източния бряг на острова. Между нея и метеорита се намира снежен глетчер. В средата му снегът е дълбок шейсет и пет метра. Което означава, че ще трябва да го заобиколим с вашия метеорит, за да го докараме до кораба.

Лойд изсумтя.

— Започвам да разбирам. Но защо не докараме един голям кораб там, досами брега? Най-големите супертанкери могат да натоварят половин милион тона суров нефт. Това е далеч повече от нашия товар.

— Ако изтъркаляш метеорита на кораба, той просто ще пробие дъното му. Това не е суров нефт, който най-спокойно измества водата, докато пълни танка.

— И за какво са всичките тези приказки тогава? — попита остро Лойд. — Да не би да ме подготвяш за отказа си?

Глин поклати глава.

— Тъкмо обратното. Бихме искали да се заемем с тази работа.

Лойд засия.

— Това е страхотно! И защо бяха тези мрачни приказки?

— Исках просто да ви подготвя за невероятната сложност на операцията, която искате да осъществите. И за съответстващо огромната сметка, която ще ви предоставим.

Широките черти на Лойд сякаш се смалиха.

— И тя е…?

— Сто и петдесет милиона долара. Включително чартирането на транспортния съд. Франко Музея на Лойд.

Лойд пребледня.