— Естествено мистър Лойд би трябвало да я одобри, но ми се струва съвсем разумно…

Глин вдигна ръка.

— Боя се, че ме разбрахте погрешно. Един милион долара ще струва това да решим дали можем да се заемем с проекта.

Макфарлън се вторачи в него.

— Искате да кажете, че един милион долара ще струва само оценката ви?

— Всъщност може да стане доста по-зле — рече Глин. — Възможно е да се стигне дотам ЕИР изобщо да не подпише договора.

Макфарлън поклати глава.

— На Лойд това много ще му допадне.

— В този проект има множество неизвестни, едно от които е дори това, че не знаем какво ще намерим, когато се озовем на място. Има политически проблеми, инженерни проблеми, научни проблеми. За да ги анализираме, ще трябва да построим умалени в мащаб модели. Ще са ни необходими часове машинно време на суперкомпютър. Ще се нуждаем от доверителните съвети на физици, строителни инженери, адвокати по международно право, дори историци и политолози. Желанието на мистър Лойд за бързи действия оскъпява още повече нещата.

— Добре, добре. И така, кога ще имаме отговора ви?

— В рамките на седемдесет и два часа, след като получим разписката за потвърдения от мистър Лойд чек.

Макфарлън облиза устни. Започна да му светва, че самият той бе недооценен финансово.

— И ако отговорът е „не?“ — попита той.

— Тогава Лойд поне ще има утешението да знае, че проектът е неосъществим. Ако има някакъв начин този метеорит да бъде измъкнат, ние ще го намерим.

— Отказвали ли сте някога някому?

— Често.

— О, така ли? Кога например.

Глин леко се прокашля.

— Миналия месец една източноевропейска страна поиска от нас да погребем снет от експлоатация ядрен реактор в бетонен саркофаг и да го пренесем тайно през границата в съседна държава, която да му бере грижата.

— Шегувате се — рече Макфарлън.

— Ни най-малко — отвърна Глин. — Наложи се, разбира се, да откажем.

— Бюджетът им беше недостатъчен — добави Гарса.

Макфарлън поклати глава и затвори с щракване куфарчето си.

— Ако ми предоставите телефон, ще предам предложението ви на Лойд.

Глин кимна на Гарса, който се изправи.

— Насам, моля, доктор Макфарлън — рече Гарса и задържа вратата отворена.

След като вратата се затвори отново, Рошфор въздъхна раздразнено.

— Не сме длъжни да работим непременно с него, нали? — Изтръска засъхнала капка яркочервено желе от престилката си. — Той не е учен, а лешояд.

— Има защитен докторат по планетарна геология — отвърна Глин.

— Тази степен отдавна няма стойност, поради самозанемаряването му. Но нямам само предвид етиката му, начина, по който е постъпил с партньора си. — Той посочи ризата си. — Този човек е шантав. Той е непредвидим.

— Няма непредвидими хора — отвърна Глин. — Има само хора, които не разбираме. — Погледна към мръсотията върху петдесет хиляди доларовата си маса от акадово дърво. — Разбира се, наша работа е да узнаем всичко за доктор Макфарлън. Рейчъл?

Тя се обърна към него.

— Ще ти възложа специално поръчение.

Амира дари Рошфор с още една от язвителните си усмивки и рече:

— Разбира се.

— Ти ще бъдеш помощничка на доктор Макфарлън.

В мига, в който усмивката изчезна от лицето на Амира, в залата се възцари мълчание.

Глин продължи плавно, без да й даде време за реакция:

— Ще го държиш под око. Ще изготвяш периодични доклади за него, които ще ми предаваш лично.

— Да не съм някоя скапана психоаналитичка? — избухна Амира. — А и в никой случай не съм гадна шпионка, по дяволите!

Сега бе ред на Рошфор, чието лице би могло да мине и за развеселено, ако не бе толкова силно изкривено от злоба.

— Докладите ти ще са чисто информативни — рече Глин. — Те ще бъдат щателно оценявани от психиатър. Рейчъл, ти си проницателен анализатор — както от математическа, така и от човешка гледна точка. Разбира се, ще му бъдеш помощничка само проформа. А що се отнася до шпионирането, тук изцяло грешиш. Знаеш, че доктор Макфарлън има доста богато минало. Той е единственият в тази експедиция, който няма да е подбран от нас. Трябва да го държим изкъсо под око.