Той рязко стовари юмрука си върху сандвичите.

— За Бога! — извика Рошфор и отскочи назад с оплескана от фъстъчено масло риза.

Изправи се и заизтърсва от ръцете си влажните трохи хляб. От другия край на масата го гледаше удивеният Гарса. Глин остана непроницаем.

— А сега нека изследваме останките от сандвича на масата — продължи Макфарлън тъй спокойно, сякаш изнасяше лекция в някой колеж. — Моля забележете, че всички парчета са преобърнати. Долната страна на хляба сега е отгоре, маслото и желето са си сменили местата. Точно това прави метеоритът, когато се блъсне в седиментна скала: той пулверизира пластовете, преобръща ги и ги подрежда в обратен ред. — Погледна към Рошфор. — Имате ли други въпроси или коментари?

— Това е оскърбително — рече Рошфор, който вече избърсваше очилата си с носна кърпа.

— Мистър Рошфор, седнете моля — каза тихо Глин.

За изненада на Макфарлън Амира избухна в дълбок, равен смях.

— Това бе много хубаво, мистър Макфарлън. Много забавно. На тези наши заседания се нуждаем от малко емоции. — Обърна се към Рошфор. — Ако беше поръчал двойни сандвичи с препечени филийки, това нямаше да се случи.

Рошфор се намръщи и седна на мястото си.

— Във всеки случай — рече Макфарлън, който също зае мястото си и избърса ръката си със салфетка, — преобръщането на пластовете означава само едно: масивен кратер от удара. Взети заедно, данните сочат недвусмислено: удар от метеорит. А сега, ако имате по-добро обяснение за онова, което се намира там, на юг, бих искал да го чуя.

И зачака.

— Може да е кораб на извънземни? — попита с малка надежда в гласа Гарса.

— Това вече го обсъдихме, Мануел.

— И?

— „Бръсначът на Окъм.“ Изглежда малко вероятно.

Рошфор все още чистеше очилата си от фъстъченото масло.

— Спекулациите са безполезни. Защо не изпратим екип на място да провери и да се сдобие с по-добри данни?

Макфарлън хвърли поглед на Глин, който слушаше с полупритворени очи.

— Мистър Лойд и аз се доверяваме на данните, с които разполагаме. А освен това той не иска да привлича повече внимание към мястото. И има основание за това.

Изведнъж се намеси Гарса:

— Да, а това ни води към втория проблем, който трябва да обсъдим: как ще измъкнем онова, каквото и да е то, от Чили. Вярвам сте наясно що за… нека го наречем операция — ще бъде това?

„По-благовидно, отколкото да го наречеш контрабанда“, помисли си Макфарлън. Но гласно рече:

— По-малко или повече.

— И какво мислите?

— Това е метал. В основата си представлява рудна маса. Не попада под законите за културното наследство. По моя препоръка Лойд основа компания, която е в процедура на получаване на концесии за придобиване на минерални изкопаеми от острова. Предложих да отидем там като миннопроучвателен екип, да го изкопаем, да го натоварим и да го превозим до дома. В това няма нищо незаконно — според адвокатите.

Амира отново се усмихна.

— Но ако правителството на Чили разбере, че това е най-големият метеорит в света, а не някаква си обикновена желязна руда, то може да погледне и по-другояче на вашата операция.

— „По-другояче“ е меко казано. Могат да ни избият до един.

— Нещо, което едва сте избегнали, когато сте изнасяли незаконно атакамските тектити от страната, нали? — попита Гарса.

През цялото съвещание Гарса бе запазил дружелюбно отношение, без да показва враждебността на Рошфор или язвителността на Амира. Въпреки това Макфарлън усети как се изчервява.

— Поемаме някои рискове. Това е част от бизнеса.

— Комай така изглежда — засмя се Гарса и разлисти страниците в своята папка. — Удивен съм, че сте се решили да се върнете там. Този проект може да доведе до международен инцидент.

— Мога да ви гарантирам, че международен инцидент ще има,веднага след като Лойд покаже метеорита в новия си музей — отвърна Макфарлън.

— Въпросът е — намеси се кротко Глин, — че всичко това трябва да бъде извършено тайно. Онова, което ще последва след като приключим с нашата част от проекта, си е работа на мистър Лойд.

Известно време не се обади никой.

— Има още един въпрос — продължи най-сетне Глин. — За вашия бивш партньор — доктор Масънкей.

„Ето го, почва се“, помисли си Макфарлън. Напрегна се вътрешно.

— Имате ли представа какво го е убило?

Макфарлън се поколеба. Не това бе въпросът, който бе очаквал.

— Нямам представа — отвърна след малко. — Тялото не е било открито. Причината би могла да бъде измръзване или глад. Онзи климат там не е от най-приятните.

— Но не е имал медицински проблеми, нали? Няма стари заболявания, които биха могли да допринесат за това.

— Недохранване като дете. Нищо друго. Или ако имало, аз не знам за това. В дневника му не се споменава за болест или за гладуване.

Макфарлън гледаше как Глин прелиства страниците в папката си. Съвещанието комай вървеше към края си.

— Лойд ми нареди да му отнеса отговора ви.

Глин отмести папката встрани.

— Това ще струва един милион долара.

Макфарлън се сепна за миг. Сумата бе далеч по-малка, отколкото бе очаквал. Ала онова, което го изненада най-силно, бе колко бързо я бе определил Глин.