Усети как погледът на Бритън се стрелна към него.

— Да го заглуши ли? — повтори тя и в напрегнатия й тон се усети нотка на сарказъм. — Мога ли да попитам с какво?

— Със системата за широкообхватно електронно заглушаване на Макдонъл-Дъглас, която е на вашата мачта. Той ще стреля по нас с оръдията си, а може би дори с „екзосет“ 27 . Разполагаме с диполни отражатели и ОСББ, за да се погрижим за каквито и да е ракети.

Този път Хауъл се обърна и го погледна изумен.

— Оръжейни системи за близък бой? На този кораб няма нищо подобно.

— Под онези прегради на носа. — Кимна към човека си. — Време е да се поразсъблечем.

Мъжът набра няколко команди, чу се остро изпукване отпред. Глин видя как преградите се смъкват и падат в морето, тъкмо както бе планирано. Разкриха се шест къси дула на оръдията „Фаланкс-Гатлинг“, които, както бе известно на Глин, можеха да изстрелват 20-мм снаряди от обеднен уран срещу идващата ракета при честота от над 3 000 изстрела в минута.

— Господи — рече Хауъл. — Но това е секретно оръжие!

— Наистина.

— Доколкото си спомням, той го нарече допълнителна екипировка за безопасност — речи Бритън с известна нотка на ирония.

Глин се обърна към нея.

— Предлагам в мига, в който почнем електронното заглушаване, да дадете рязко дясно на борд.

— Маневра за избягване? — попита Хауъл. — С този кораб? На него му трябват пет мили разстояние само да спре.

— Много добре го знам. Но въпреки това го направете.

Намеси се Бритън:

— Мистър Хауъл, насочете кораба дясно на борд.

Хауъл се обърна към кърмчията:

— Руля дясно на борд, дясната машина авариен пълен назад, лява машина авариен пълен напред.

Бритън погледна към човека на Глин.

— Приложете всички контрамерки, ако изстреля ракета — диполни отражатели, ОСББ, ако е необходимо.

Последва известно забавяне, после се усетиха вибрации, след като корабът намали ход и започна да завива.

— Това няма да сработи — промърмори Хауъл.

Глин не си даде труда да отговори. Знаеше, че всъщност тактиката им щеше да успее. Дори ако електронните контрамерки не успееха, Валенар щеше да се цели високо в носа, където едно попадение щеше да предизвика много шум с най-малки поражения. Не би опитал да потопи „Ролвааг“, поне засега.

В мрака се източиха две дълги минути. После се видя изригване на светлина от разрушителя — стреляха стомилиметровите му оръдия. Няколко секунди по-късно се чу експлозия вляво от носа на „Ролвааг“, втора, а после и трета, в тъмнината се издигнаха едва забележими гейзери, които вятърът бързо разнесе. Глин забеляза, че както и бе очаквал, снарядите паднаха твърде далеч.

Пребледнелите офицери на мостика се спогледаха потресени. Глин ги наблюдаваше съчувствено. Знаеше, че дори и при най-добрите обстоятелства, попадането за пръв път под обстрел действа травматично.

— Засичам движение на разрушителя — рече Хауъл, взрян в екрана на радара.

— Мога ли да предложа пълен напред, на курс едно-осем-нула — рече спокойно Глин.

Кърмчията не повтори заповедта, а погледна към капитана.

— Този курс ще ни изкара извън фарватера, ще навлезем в рифовете — рече тя с едва потреперващ глас. — Те не са картирани.

Глин даде знак на Пъпъп.

— Да, шефе.

— Ще минем протока откъм рифовете.

— Ясна работа.

Пъпъп притича и застана до кърмчията.

Бритън въздъхна.

— Изпълнете заповедта.

В носа на кораба се разби прибойна вълна и пяната заля палубата. Пъпъп се взря в мрака.

— Малко по-наляво, ей там.

— Направете го, мистър Хауъл — рече отсечено Бритън.

— Пет градуса наляво руля — рече Хауъл, — застани на курс едно-седем-пет.

Последва миг на напрегнато мълчание. След това се обади кърмчията:

— Изпълнено, сър, има едно-седем-пет.

Хауъл се надвеси над радара.

— Набират скорост, сега вървят с дванайсет възла срещу нашите осем. — Изгледа остро Глин. — И какъв е сега планът ви, по дяволите? — попита. — Мислите, че можем да се надбягваме с онзи негодник ли? Да не сте полудели?След няколко минути ще е достатъчно близо, за да ни потопи със стомилиметровите си оръдия, въпреки електронното заглушаване.

— Мистър Хауъл — рече остро Бритън.

Старши-помощникът замълча.