Вход/Регистрация
Суперкомандос
вернуться

Морган Ричард

Шрифт:

— Слушай, нямам намерение да давам лични преценки. Искам да знам. Какво те кара да мислиш, че тя е имала някаква връзка с Банкрофт?

— Тя самата ми каза, мръснико — изсъска той. — Каза ми какво е направил.

— И какво е то?

Той бързо примига и натрупаната ярост се превърна в сълзи.

— Мръсни неща. Тя каза, че се нуждаел от тях. Толкова много, че да се връща. Толкова, че да плаща.

Беззащитна жертва. Не се тревожи, татко, когато забогатея, ще откупим мама. Напълно разбираема грешка, когато си млад. Но нищо не става тъй лесно.

— Смяташ, че затова е умряла?

Той извърна глава и ме погледна тъй, сякаш бях някакъв ужасно отровен паяк на пода в кухнята му.

— Тя не умря, мистър. Някой я уби. Някой взе бръснач и я накълца.

— В съдебните данни пише, че е било работа на клиент. Не на Банкрофт.

— Откъде знаят? — мрачно попита Елиът. — Споменават тялото, а знае ли се кой може да е бил вътре? Кой плаща за всичко това?

— Откриха ли го?

— Убиец на курва от биокабина? Ти как мислиш? Не е като да беше работила за Домовете, нали?

— Не това имам предвид, Елиът. Ти казваш, че тя е приемала Банкрофт при Джери. Вярвам ти. Но трябва да признаеш, че не изглежда в стила на Банкрофт. Срещал съм го. Да ходи по евтини вертепи? — Поклатих глава. — Определено не ми се стори такъв.

Елиът се извърна настрани.

— Плът — каза той. — Какво знаеш ти за плътта на един Мат?

Вече беше почти тъмно. Отвъд водата бе започнало представлението върху наклонената палуба на военния кораб. Известно време двамата гледахме светлините, чувахме изблиците на буйна музика като радиопредавания от свят, до който завинаги ни е забранен достъп.

— Елизабет все още е на съхранение — тихо казах аз.

— И какво от това? Застраховката ни изгърмя преди четири години, когато хвърлихме всичките си пари за един адвокат, дето рече, че щял да свали обвинението от Айрин. — Той махна към слабо осветената фасада на фирмата си. — Приличам ли ти на човек, който скоро ще изкара добри пари?

Нямах какво да кажа. Оставих го да гледа светлините и се върнах в колата. Той все още бе там, когато минах покрай него и се отправих към изхода от градчето. Не се озърна.

Част втора

Реакция

(Навлизане с конфликт)

9.

От колата се обадих на Прескот. Когато настроих на фокус прашния малък екран върху таблото, забелязах по лицето й леко раздразнение.

— Ковач. Открихте ли каквото търсехте?

— Все още не знам какво точно търся — отвърнах жизнерадостно аз. — Смятате ли, че Банкрофт посещава биокабините?

Тя направи гримаса.

— О, моля ви.

— Добре, ето още един въпрос. Работила ли е Лейла Бегин в заведения с биокабини?

— Откровено казано, нямам представа, Ковач.

— Е, проверете тогава. Ще изчакам.

Гласът ми бе станал леден. Аристократичната погнуса на Прескот не можеше да се мери с мъката на Виктор Елиът за дъщеря му.

Адвокатката изчезна някъде настрани, а аз взех да потрепвам с пръсти по волана и неволно затананиках в същия ритъм стара рибарска песничка от Милспорт. Навън прелиташе нощното крайбрежие, но ароматите и звуците на морето изведнъж ми се сториха неуместни. Твърде приглушени, а и липсваше мирисът на познатите ми треви.

— Готово. — Прескот отново седна пред телефонния скенер. Сега изглеждаше малко смутена. — Според досието на Бегин от Окланд тя е работила на два пъти в биокабини, преди да се уреди в един от домовете на Сан Диего. Вероятно е имала връзки, освен ако я е открил някой търсач на таланти.

Устоях на изкушението да кажа, че името Банкрофт действа по-силно от всякакви връзки.

— Имате ли снимка?

— На Бегин ли? — Прескот сви рамене. — Само двуизмерна. Искате ли да ви я пратя?

— Да, моля.

Вехтият телефонен екран примига, докато се настройваше към промяната на входящия сигнал, после от смущенията изплува лицето на Лейла Бегин. Приведох се напред, търсейки истината. Отне ми известно време, но я открих.

— Добре. А сега можете ли да ми дадете адреса на онова заведение, където е работила Елизабет Елиът? „Скришното място на Джери“. Намира се на улица, наречена „Марипоса“.

— На ъгъла на „Марипоса“ и „Сан Бруно“ — долетя безплътният глас на Прескот иззад леко нацепената професионална гримаса на Лейла Бегин. Господи, та това се намира точно под старата магистрала. Трябва да е нарушение на правилата за безопасност.

  • Читать дальше
  • 1
  • ...
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • 34
  • 35
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • ...

Ебукер (ebooker) – онлайн-библиотека на русском языке. Книги доступны онлайн, без утомительной регистрации. Огромный выбор и удобный дизайн, позволяющий читать без проблем. Добавляйте сайт в закладки! Все произведения загружаются пользователями: если считаете, что ваши авторские права нарушены – используйте форму обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • chitat.ebooker@gmail.com

Подпишитесь на рассылку: