— Опитайте се, опитайте се — каза Симеи, — но не създавайте конфликти със салезианците и с Ватикана. Заглавието може да бъде: Салезианците — жертва на измама, с въпросителна. Така няма да си създаваме неприятности с тях.

— А ако сложим „Салезианците в окото на бурята“? — попита Камбриа, не на място, както обикновено.

Намесих се строго:

— Мислех, че съм бил ясен. В окото на бурята за нашите читатели означава „затънали в неприятности“, а някой може да се забърка в неприятности и по своя вина.

— Именно — каза Симеи. — Да се ограничим до разпространяването на по-общи подозрения. Тук някой лови риба в мътна вода и дори да не знаем кой е, със сигурност ще го изплашим. Това ни стига. След това ще инкасираме, по-точно нашият издател ще инкасира, в подходящия момент. Браво, Лучиди, продължавайте. С цялото ми уважение към салезианците, но нека и те малко се поразвълнуват, нищо няма да им стане.

— Извинете — боязливо започна Мая, — но нашият издател одобрява ли, или ще одобри ли тази политика, да кажем, на събиране на досиета и инсинуации? Просто питам.

— Не сме длъжни да даваме отчет на издателя за своите журналистически решения — възмутено отвърна Симеи. — Командора никога не се е опитвал да ми влияе по никакъв начин. На работа, на работа.

Този ден проведох и един съвсем поверителен разговор със Симеи. Не бях забравил причините, поради които бях там, и вече бях написал черновата на няколко глави от книгата „Утре: вчера“. Говорех в общи линии за срещите в редакцията, но като разменях ролите, или пък показвах един Симеи, готов да подкрепи всяко разкритие, въпреки че сътрудниците му го съветват да бъде благоразумен. Мислех дори да добавя една последна глава, в която един високопоставен прелат, приближен на салезианците — кардинал Бертоне? — му се обажда с меден глас и го кани да се заеме със злополучния проблем с маркиз Джерини. За да не споменавам други телефонни обаждания, които приятелски са го предупреждавали, че не е добре да се хвърля кал по Пио Алберго Тривулцио. Но Симеи отговорил като Хъмфри Богарт в онзи филм: „Това е печатарската машина и ти нищо не можеш да направиш!“

— Великолепно — изкоментира Симеи развълнувано, — вие сте скъпоценен сътрудник, Колона, да продължаваме в този тон.

Естествено, почувствах се по-унизен и от Мая, която трябваше да пише хороскопите, но се бях хванал на хорото и трябваше да го играя. И заради южните морета, където и да се намираха те. Дори да бяха само в Лоано, което щеше да е достатъчно за неудачник.

Понеделник, 11-и май

На следващия понеделник Симеи ни събра и започна:

— Костанца, в статията си за проститутките използвате изрази като „вдигам гюрултия, преебавка, ебаване“ и описвате една жрица на любовта, която казва „еби си майката“.

— Но това е така — възрази Костанца. — Вече всички използват мръсни думи дори по телевизията, дори дамите казват „еба си“.

— Това, което прави висшето общество, не ни интересува. Ние трябва да мислим за читателите, които все още се страхуват от мръсните думи. Да използваме перифраза. Колона?

Намесих се:

— Може спокойно да се каже голям смут, несполука, празни приказки и върви на майната си.

— Кой знае какво правят на майната си — изхили се Брагадочо.

— Какво правят на майната си ние не трябва да казваме — отвърна Симеи.

След това се заехме с друго. Един час по-късно, след като оперативката свърши, Мая дръпна мен и Брагадочо настрани:

— Вече не се намесвам, защото винаги греша, но би било хубаво да се публикува едно субститутивно ръководство.

— На какво субститутивно? — попита Брагадочо.

— Ами на неприличните думи, за които говорихме.

— Говорихме преди час! — ядоса се Брагадочо и ме погледна, все едно ми казваше: „Виждаш ли, тая все така прави“.

— Остави — казах му аз с помирителен тон, — щом тя е продължила да мисли по въпроса… Хайде, Мая, разкрий ни дълбокия си замисъл.

— Ами, би било хубаво да подскажем, че вместо да се казва „еба си майката“, всеки път, когато трябва да се изрази изненада или разочарование, трябва да се казва: „акт на съвкупление с роднина от женски пол по пряка възходяща линия, откраднаха ми портфейла!“

— Ама вие наистина сте луда — отвърна Брагадочо. — Колона, ще дойдеш ли на бюрото ми да ти покажа нещо?

Отдалечих се с Брагадочо, като намигнах на Мая, чиито аутизми, ако бяха такива, ме очароваха все повече.

Всички си бяха тръгнали, смрачаваше се и на светлината на една настолна лампа Брагадочо подреждаше поредица фотокопия.

— Колона — започна той, като заслони книжата си, сякаш се опитваше да ги скрие от чужди очи, — виж тези документи, които намерих в архива. В деня след излагането на площад „Лорето“ трупът на Мусолини е пренесен в университетския институт по съдебна медицина за аутопсия и ето го медицинския доклад. Чети: „Институт по съдебна медицина на Миланския университет, професор Марио Катабени, протокол от некроскопия №7241, извършена на 30-и април 1945 г. на трупа на Бенито Мусолини, починал на 28-и април 1945 г. Трупът е подготвен на хирургическата маса без дрехи. Тежи 72 кг. Ръстът не може да се измери, но е приблизително 166 см, предвид видимата травматична промяна на главата. Лицето е обезобразено от множество огнестрелни рани и контузии, които правят чертите почти неразпознаваеми. Не се правят антропометрични изследвания на главата, защото е деформирана от нанесена краниофациална фрактура“… Прескачаме: „Глава, деформирана от пълно скелетно загниване, с дълбока вдлъбнатина в цялата лява парието-окципитална област и смазване на орбиталната зона от същата страна, където очната ябълка е изпаднала и разкъсана с пълно изтичане на стъкловидната субстанция; адипозната тъкан на орбитата, ясно открита от широка разкъсна рана, не е инфилтрирана с кръв. В средния фронтален дял и на лявата парието-фронтална страна има две широки рани, успоредни на линията на косата, с разкъсани ръбове и ширина около 6 сантиметра всяка, разкриващи черепната кутия. В окципиталната област, вдясно от медиалната линия, две близко разположени дупки с издадени навън неравни ръбове, с диаметър максимум около два сантиметра, върху които се вижда разкашкана мозъчна субстанция без данни за хематична инфилтрация“. Даваш ли си сметка? Разкашкана мозъчна субстанция!