Дълбокият бас на корабна сирена раздрънча прозорците на площада и Хач вдигна глава — стройна бяла яхта навлизаше по канала и приближаваше пирса.

— Подраниха — рече Сейнт Джон. Той неловко намести папките си и протегна ръка. — Благодаря ти, Малин.

— Няма за какво — отвърна Хач. — Всичко най-хубаво, Кристофър.

Хач погледа как историкът се спусна надолу по хълма към кея. След това се качи в ягуара, затвори вратата и запали двигателя.

Излезе от площада и насочи колата на юг към крайбрежен път 1А за Масачузетс. Караше бавно, наслаждаваше се на соления въздух, на игрите на слънчевите зайчета и сенките по лицето му, докато минаваше под старите дъбове, които обрамчваха тихите улици.

Наближи пощата на Стормхейвън и спря до бордюра. Там, кацнала на крайния стълб на дъсчената ограда, седеше Изабел Бонтер. Беше облечена с тънко кожено яке и къса пола в цвят слонова кост. На тротоара до нея лежеше голяма пътна чанта. Тя се обърна към него и вдигна палец.

— Как си, моряко? — извика тя.

— Добре. Но ако бях на твое място щях да внимавам. — Той кимна към загорелите й бедра. — Тук червените жени ги изгарят, нали знаеш?

Тя се разсмя силно.

— Само да опитат! Старейшините на града ти са до един дебели. Мога да ги надбягам всичките. Дори и с тези токчета.

Тя приближи, надвеси се към прозореца и опря лакти на дясната врата.

— Какво те забави толкова?

— Търси вината у Дорис, агентката по недвижими имоти. Искаше да се наслади на всяка секунда от трудно сключената сделка.

— Няма значение — престори се, че се цупи Бонтер. — И без това бях заета. Много заета — опитвах да реша какво да правя с дела си от съкровището.

Хач се усмихна. И двамата знаеха, че от острова не бе спасено нищо; съкровището никога, никога не би могло да бъде извадено.

Тя въздъхна преднамерено силно.

— Както и да е, готов ли си най-сетне да ме отведеш от този ужасен град? С нетърпение очаквам да потъна някъде сред шум, прах, просяци, всекидневни вестници и площад „Харвард“.

— Качвай се тогава — Хач се пресегна и отвори вратата.

Ала тя продължи да стои наведена над прозорчето и да го гледа насмешливо.

— Ще ми позволиш ли да те черпя една вечеря, а?

— Разбира се.

— А след това най-накрая ще видим как докторите янки пожелават лека нощ на младите дами.

Хач се усмихна.

— Мисля, че вече отговорихме на този въпрос.

— А, не, тази вечер ще е по-различно. Тази вечер няма да я прекараме в Стормхейвън. А и този път плащам аз.

Тя се усмихна, бръкна в ръкава на блузата си и извади масивен златен дублон.

Хач погледна изумен едрата монета, която изпълваше дланта й.

— Къде, по дяволите, го намери?

Усмивката на Бонтер се разшири още повече.

— В медицинския ти пункт, естествено. Намерих я, докато търсех радметъра. Първото — и последно! — съкровище от остров Рагид.

— Дай го тук.

— Извинявай, приятелю — засмя се Бонтер и дръпна ръка назад. — Принадлежи на онзи, който го е намерил. Нали не си забравил, че аз го изкопах. Не се безпокой. Ще ни стигне да си платим много, много вечери.

Тя хвърли чантата си на задната седалка, след което отново се наведе към него.

— А сега, за тази вечер. Давам ти избор. Отгоре или отдолу?

След това подхвърли монетата във въздуха. Тя проблесна на слънцето и огря прозорците на пощата.

— Искаш да кажеш „ези или тура“? — поправи я Хач.

— Не — отвърна Бонтер и шляпна монетата върху ръката си. — Отгоре или отдолу? Това са точните термини, нали?

Тя вдигна пръсти, погледна монетата и очите й се разтвориха похотливо.

— Качвай се, преди да са ни изгорили и двамата на кладата — разсмя се Хач и я издърпа в колата.

За броени секунди мощният ягуар ги изведе в покрайнините на града. След още две минути стигнаха до скалите отвъд Бърнт хед. Когато колата се изкачи на хребета на хълма, Хач зърна за последен път Стормхейвън в огледалото за обратно виждане: цветна картичка от миналото — пристанището, поклащащите се на котвите си лодки, белите дъсчени къщи, които намигаха откъм хълма.

А сетне, само в миг отразена слънчева светлина, всичко това изчезна.

Douglas Preston, Lincoln Child

Riptide, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

ИК „Коала“, 2000

ISBN 9S4-530-064-7

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2009-04-16 18:48:45