— Наляво, наляво! — извика му Стоунсайфър по радиото. — Сега спусни стрелата, стрелата надолу… Край.

След краткия напрегнат момент и последната плоча бе спусната успешно върху купчината встрани. Макфарлън се вторачи в открилата се траншея.

За пръв път виждаше разкрит метеорита в целия му обем. Лежеше върху шейната си, кървавочервен, килнато яйце върху конусообразно гнездо, построено от дървени талпи и двойно Т-образни стоманени греди. Смътно долови, че говореше Рейчъл.

— Какво ти казах — обърна се тя към него, — много е готин, нали?

„Готин“ бе терминът, който освен нея използваха и почти всички останали — техници, учени, строителни работници — които спираха работа, за да се вторачат почти хипнотизирани в метеорита.

Макфарлън с мъка откъсна погледа си от скалата и го отмести към Амира. Заразителното радостно блещукане — което тъй очевидно отсъстваше през последните двайсет и четири часа — отново се бе завърнало в очите й.

— Красив е — съгласи се той.

Погледна надолу по дължината на открития тунел към платформата, която щеше да превози скалата. Бе забележителна на вид: олекотена платформа от стомана и керамично-въглеродни композити, дълга около трийсет метра. Макар да не можеше да ги види от мястото си, Макфарлън знаеше, че под платформата има набор от тежки самолетни гуми: трийсет и шест оси, с по четирийсет гуми на ос, които трябваше да поемат изумителната тежест на метеорита. В далечния край барабанът на масивен стоманен рудан стърчеше от вдадения в изкопа фундамент.

Глин издаваше заповеди на тъмните фигурки в тунела на висок тон, за да надвика засилващия се яростен вятър. Атмосферният фронт вече се мержелееше над тях — тъмна стена, която с приближаването си „изяждаше“ дневната светлина. Отдръпна се и отиде при Макфарлън.

— Някакви нови резултати от втората серия тестове, доктор Макфарлън? — попита, без да спира да наблюдава работата на хората под тях.

Макфарлън кимна.

— На няколко фронта.

След което замълча. Знаеше, че това бе само едно малко задоволство: да накара Глин да пита. Продължаваше да го гризе мисълта, че Глин бе следил действията му. Но бе решил да не повдига въпроса — поне засега.

Глин наклони глава, сякаш да долови мисълта му.

— Разбирам. Бихме ли могли да ги чуем, моля?

— Разбира се. Установихме точката на топене. Или по-скоро бих рекъл — точката на изпаряване, тъй като той преминава директно от твърдо в газообразно състояние.

Глин повдигна въпросително вежди.

— Едно, точка, два милиона градуса по Келвин.

Глин въздъхна силно.

— Мили Боже!

— Постигнахме известен напредък и в изясняването на кристалната му структура. Това е изключително сложен, асиметричен фрактален модел, изграден от преплетени равнобедрени триъгълници. Моделът се повтаря в различни мащаби — от макроскопични до отделно взети атоми. Фрактал като по учебник. Което обяснява изключителната му здравина. Изглежда се състои от един елемент, а не е сплав.

— Нова информация за мястото му в периодичната таблица?

— Много високо, около сто седемдесет и седем. Навярно — свърхактиниден елемент. Отделните атоми изглеждат гигантски, всеки със стотици протони и неутрони. Той определено е елемент от Острова на стабилността, за който говорихме по-рано.

— Нещо друго?

Макфарлън пое глътка леден въздух.

— Да. Има нещо много интересно. Рейчъл и аз датирахме Челюстите на Ханукса. Вулканичните изригвания и потоците лава са почти от същото време, когато метеоритът се е ударил в земята.

Очите на Глин трепнаха, когато го погледна.

— Заключенията ви?

— Досега смятахме, че метеоритът се е приземил близо до вулкан. Но сега изглежда така, сякаш той е създалвулкана.

Глин го изчака да продължи.

— Метеоритът е бил толкова тежък и плътен и е летял с такава висока скорост, че е потънал дълбоко в земната кора — като куршум — и е предизвикал вулканично изригване. Ето защо Исла Десоласион е единственият вулканичен остров всред архипелага нос Хорн. В дневника си Нестор пише за „странния коезит“ в района. А когато изследвах отново коезита с рентгенов дифрактор, разбрах, че е бил прав. Различен е. Ударът на метеорита е бил толкова силен, че околните скали, които не са се изпарили, са претърпели промяна в периодичността си. Ударът е променил по химичен път материала в такава форма на коезит, която досега не е откривана.

Той посочи към Челюстите на Ханукса.

— Силата на изригването, турбулентността на магмата и експлозивните изпускания на газове, са върнали метеорита обратно на повърхността, където се е установил — на няколко хиляди фута дълбочина. В течение на милиони години се е повдигал бавно, благодарение на ерозията на Южните Кордилери, доближавал е все повече и повече до повърхността, докато най-накрая се е появил в ерозиралата долина на острова. Най-малкото така поне изглежда се нагласят фактите.

Последва мълчание за размисъл. След това Глин погледна към Гарса и Стоунсайфър.

— Да продължаваме.

Гарса подвикваше силно командите си. Макфарлън видя как неколцина от дребните фигурки в тунела долу внимателно прикрепиха мрежа от дебели кевларени ремъци към шейната и към метеорита. Други изтеглиха въжета от шейната и ги увиха около барабана на рудана. След това групата се отдръпна. Чу се металическо прокашляне, след това — гърлен тътен и земята под краката на Макфарлън сякаш оживя от вибрациите. Двата масивни дизел-генератори започнаха да въртят стоманения барабан на рудана. С постепенното му въртене мрежата от кевларени въжета започна да се изпъва, първо се обра хлабината им, после се обтягаха все повече и повече и накрая обхванаха плътно скалата. Генераторите спряха: метеоритът бе готов за преместване.