— Вярваш или не — каза Кавакита, — идентифицирането на двата вида беше направено единствено по гените. Не подадох информация какво представляват двата организъма. Това е подходящ начин да се демонстрира на скептиците, че екстраполаторът не е само машинка или манипулация. Сега да видим описанието на междинния вид или, както каза — липсващата връзка.

Списъкът нямаше край и ставаше все по-непонятен. В графата „остеология“ Марго не разбра почти нищо:

„Това би трябвало да означава с чело на бръмбар“ — каза си наум Марго.

— Хайде стига! Как може да изчисли подобно нещо? — възкликна Марго, сочейки „моногамен“.

— Хормони — отвърна Кавакита. — Съществува ген на хормон, който се среща при моногамни бозайници, но не и в полигамии видове. При хората този хормон играе известна роля при събирането на брачните двойки. При шимпанзетата липсва, а те са изключително полигамии животни. Както и обстоятелството, че цикълът на разгонване при женския индивид е понижен — среща се само при относително моногамни видове. Програмата използва огромен арсенал от умения — изтънчени AI алгоритми, неясна логика, — за да интерпретира въздействието на всевъзможни комбинации от гени върху поведението и външния вид на предполагаемия организъм.

— Алгоритми? Логика? Направо ще ме съсипеш — възкликна Марго.

— Всъщност няма значение. Няма нужда да познаваш всички тайни. Казано с две думи, програмата разсъждава много повече като човешко същество, отколкото като обикновен компютър. Прави научнообосновани предположения, прибягва до интуиция. Тази характеристика „обединени“ например е екстраполирана от наличие или липса на около осемдесет различни гена.

— И това ли е всичко? — попита с насмешка Марго.

— Не — продължи Кавакита. — Програмата може да бъде използвана за търсене на размерите, формата и поведението на един отделен организъм чрез въвеждане на ДНК само от един, а не от два индивида и блокиране на екстраполационната логика. А в случай че субсидирането продължи, възнамерявам да добавя още два модула — първият ще екстраполира назад във времето от единичен вид, а другият напред. С други думи, ще имаме възможност да узнаем повече за отдавна изчезнали индивиди и да отгатваме за индивиди в бъдещето. — Той се ухили. — Не е зле, а?

— Изумително! — отвърна Марго. Помисли си, че собственият й изследователски проект е недоносче в сравнение с този. — Как го разработи?

Кавакита се поколеба, оглеждайки я с известно подозрение.

— Когато започнах да работя с Фрок, той сподели, че му пречи разпокъсаността на наличните сведения за вкаменелости. Каза, че иска да попълни празнотите и да опознае междинните форми. Аз написах тази програма. Той ми даваше основните насоки. Започнахме тестове с различни видове. Шимпанзета и хора, както и с различни бактерии, за които разполагахме с достатъчно генетични данни. И тогава се случи нещо невероятно. Дъртият дявол Фрок го очакваше, но не и аз. Сравнихме домашно куче с хиена и резултатът беше не плавен междинен вид, а причудлива форма на живот, съвършено различна както от кучето, така и от хиената. Същото се случи и с още няколко двойки. И знаеш ли какво каза по този повод Фрок?

Марго поклати глава.

— Само се усмихна и каза: „Сега разбираш истинската стойност на тази програма.“ — Кавакита повдигна рамене. — Моята програма потвърди теорията на Фрок за ефекта Калисто, като показа, че незначителни изменения в ДНК понякога могат да доведат до огромни промени в даден организъм. Бях малко засегнат, но така действа Фрок.

— Нищо чудно че толкова настояваше да използвам програмата ти — каза Марго. — Това може да доведе до революция в схващанията за еволюцията.

— Да, само че никой ней обръща внимание — отговори с огорчение Кавакита. — Напоследък всичко, което се свързва с Фрок, се възприема като смъртоносна целувка. Обезсърчаващо е да вложиш сърцето и душата си в нещо и да срещнеш абсолютното пренебрежение на научната общност. Знаеш ли, Марго, да си остане между нас; но май ще изоставя Фрок и ще се присъединя към групичката на Кътбърт. Мисля, че ще успея да продължа значителна част от проучванията си. Ти също би могла да го обмислиш за себе си.

— Благодаря, но оставам с Фрок — рязко отвърна Марго. — Изобщо нямаше да се развия в генетиката, ако не беше той. Дължа му страшно много.

— Както намериш за добре. Но ти дори може и да не останеш в музея, така ли е? Така поне ми каза Смитбек. А аз съм вложил всичко тук. Моята философия е, че човек не дължи никому нищо, освен на себе си. Огледай се за примери в музея: погледни Райт, Кътбърт, цялата тази компания. Интересува ли ги някой друг, освен онова, което би било изгодно за тях? Ние двамата сме учени. Знаем какво означава оцеляване на най-силните и „да успееш със зъби и нокти“.