— Момент, момент! — намеси се Уокси. — Тъкмо казвах, че…

— Млъквай, Уокси! — мрачно го изгледа Хорлокър. — Доктор Грийн, искам да ни обясните с какво се занимавахте и какво точно открихте.

Марго пое дълбоко въздух и започна:

— Не знам какво ви е казал вече лейтенант Дагоста, но ще бъда кратка. Всички знаете, че силно деформираният скелет, който изследвахме, принадлежи на Грегъри Кавакита, бивш уредник в музея. Двамата постъпихме тук едновременно, като младши асистенти. След напускането си Грег по всяка вероятност е работил в няколко нелегални лаборатории, последната от които — в железопътното депо на Уест Сайд. След като направих основно проучване на мястото, открих неоспорими доказателства за естеството на заниманията му преди да умре, а именно — производство на генетично изменени Liliceae mbwunensis.

— Растението, което е служело за храна на Музейния звяр? — ахна Хорлокър.

— Да — потвърди Марго. — Но сега вече знам, че е нещо повече от обикновена храна за звяра. Ако заключенията ми са верни, това растение съдържа реовирус, който предизвиква морфологични изменения у всяко живо същество, което го погълне.

— Повторете, ако обичате — обади се Уокси.

— То предизвиква мащабни физически изменения. Уитлъси — ръководителят на експедицията, изпратила това растение в музея, вероятно е погълнал известно количество от него — може би случайно, може би против волята си. Няма как да узнаем това. Но вече е абсолютно сигурно, че музейния звяр е бил самият той — Джулиан Уитлъси.

Фрок шумно си пое дъх, останалите мълчаха.

— Не е за вярване, знам го — сви рамене след кратката пауза Марго. — Особено с оглед на заключенията, до които стигнахме след унищожаването на звяра. Тогава приехме, че той е някаква еволюционна аберация, която се храни със специалната трева. Решихме, че вследствие ликвидирането на жизнената му среда той е поел по следите на последните запаси от нея. Както знаете, с тази трева са били опаковани част от образците, които експедицията на Уитлъси е изпратила в Ню Йорк. На даден етап, лишен от възможността за достъп до любимата си храна, звярът започва да поглъща заместителя, който му е подръка — а именно, хипоталамуса на човешкия мозък, съдържащ много от хормоните, открити в растението.

Но сега съм на мнение, че заключението ни е било погрешно. На практика звярът е бил измененият до неузнаваемост Уитлъси. Очевидно Кавакита е стигнал до същото заключение, а след това, добрал се по някакъв начин до известно количество образци от растението, е започнал да го променя по генетически път. Според мен на даден етап е решил, че е успял да отстрани негативните ефекти.

— Кажете за наркотика — обади се Дагоста.

— Кавакита е отглеждал растението в големи количества. Мисля, че е добивал от него рядък опиат, който, доколкото ми е известно, носи името „Гланц“. В добавка към типичните за вирусите качества, този наркотик най-вероятно предизвиква силни халюцинации и има мощно опияняващо действие. Кавакита трябва да го е продавал на подбран кръг потребители, за да финансира изследванията си. Едновременно с това е тествал откритието и върху себе си. В даден момент е погълнал някакво количество от растението и това обяснява чудовищните малформации на скелета му.

— Но защо му е трябвало да го опитва, след като препаратът действа по толкова ужасяващ начин? — обади се Хорлокър.

— Не знам — сбърчи вежди Марго. — Може би е изолирал нови щамове и на даден етап е решил, че отстраняването на негативните странични ефекти е завършило успешно. А може би е открил нещо, което носи определени предимства. Аз се заех да изследвам пробите от растението, които открих в лабораторията му. Вкарахме различни дози в кръвоносната система на опитни мишки, използвахме го и върху едноклетъчни. В момента асистентката ми Дженифър Лейк обработва резултатите.

— Но защо никой не си е направил труда да ме… — скочи с почервеняло лице Уокси.

— Направил си го е, бъди спокоен! — изръмжа Дагоста. — Ако благоволиш да прослушаш съобщенията си, ще откриеш, че си информиран за всичко, до последните подробности!

— Достатъчно! — вдигна ръка Хорлокър. — Знаем, че са допуснати грешки, лейтенант. Нека оставим обвиненията за по-късно!

Дагоста се облегна назад. За пръв път го виждаше толкова ядосан, установи Марго. Сякаш обвинява за трагедията в метрото всички присъстващи, включително и себе си.

— В момента ситуацията е изключително сериозна — продължи Хорлокър. — Кметът не ме оставя на мира и настоява за най-решителни действия. А след снощното клане същото прави и губернаторът. — Попи потта от челото си с кърпичка. — Но както и да е. Според доктор Грийн, имаме работа с група наркомани, които доскоро са получавали дрогата си от онзи учен, Грегъри Кавакита. Но той е вече покойник, а това означава, че вероятно са им свършили запасите или просто са превъртяли. Тези хора живеят дълбоко под земята — в тунелите „Астор“, както ги нарича Дагоста, изоставени преди години заради наводнение. Въпросните наркомани очевидно изпитват остра нужда от своята дрога и започват да я търсят там, където я има — в човешкия мозък, също като Мбвун. А ние се сблъскваме със серия жестоки убийства. — Тежкият му поглед бавно обходи лицата на присъстващите: — Искам да чуя всички доказателства, които подкрепят тази теза!

— Пробите, открити в лабораторията на Кавакита — веднага отвърна Марго.

— Убийствата са извършени по протежение на тунелите „Астор“ — добави Дагоста. — Пендъргаст вече го доказа.

— Косвено — изсумтя Уокси.

— А информацията от безброй бездомници, които единодушно твърдят, че тунелите „Астор“ са населени? — попита Марго.

— Защо трябва да вярвам на скитници и бездомни наркомани? — озъби се Уокси.

— Защо ще лъжат? — контрира Марго. — И кой друг би могъл да разполага с информация по въпроса?