Шрифт:
Жената не отговори. Дагоста извади друга снимка и я вдигна пред очите й.
— Госпожо Муньос?
Жената не помръдна. Измина доста време, преди да вдигне очи към снимката, и Дагоста усети как сърцето му се отпуска.
— Това е Памела Уишър, когато е била на две години. Точно колкото дъщеря ми.
Госпожа Муньос пое снимката, погледа я и тихо прошепна:
— Ангелче!
— Била е убита от същите хора, които нападнаха вашия влак. — Той говореше меко и бързо. — Помогнете ми да заловя тези ужасни хора, госпожо Муньос, моля ви! Не искам да убият още някого!
По бузата на жената се търкулна една сълза, устните й се сгърчиха.
— Ojos…
— Моля?
— Очи…
Последва нова пауза, после устните на госпожа Муньос отново се размърдаха:
— Дошли тихо… Очи на гущер, дяволски очи!
От гърдите й се изтръгна тих стон.
Дагоста отвори уста, но срещна предупредителния поглед на Уосърман.
— Очи… cuchillos de pedernal… лице на сатаната…
— Какви лица?
— Стари лица, viejos…
Покри очите си с длани и простена.
Уосърман скочи на крака.
— Достатъчно — вдигна ръка той. — А сега вън!
— Но тя искаше да…
— Вън, веднага!
В коридора Дагоста измъкна бележника си и старателно си записа испанските думи — така, както ги беше чул.
— Какво е това? — надникна иззад рамото му Хейуърд.
— Испански.
— За пръв път виждам такъв испански — сбърчи вежди младата жена.
— Само не ми казвай, че говориш и испански! — стрелна я с поглед Дагоста.
— Не можем да дрънкаме само на английски — отвърна Хейуърд и веждата й леко помръдна: — А какво означава тази заврънкулка?
— Дръж! — тикна бележника в ръцете й. — Гледай да отгатнеш какво е казала.
Хейуърд се задълбочи в текста, беззвучно мърдайки устните си. Миг по-късно влезе в стаята на сестрите и вдигна телефона.
Уосърман излезе в коридора и внимателно затвори вратата след себе си.
— Доста… хм… неортодоксален подход, лейтенант — рече. — Но все пак помогна. Длъжен съм да ви благодаря.
— Не ми благодарете, ами я вдигнете на крака. Имам още куп въпроси към нея.
Хейуърд беше оставила слушалката и вървеше към тях. Спря на крачка от Дагоста и тикна бележника в ръцете му:
— Това е максималното, което успях да направя с помощта на Хорхе.
Дагоста погледна написаното и се намръщи:
— Ножове от кремък?!
— Най-близкото ни предположение — сви рамене Хейуърд.
— Благодаря.
Дагоста тикна бележника в джоба си и се понесе с бърза крачка по коридора. После изведнъж спря, сякаш се беше сетил за нещо.
— Докторе, в рамките на един час тук ще се появи капитан Уокси.
Лицето на лекаря потъмня.
— Според мен госпожа Муньос е прекалено изтощена, за да приема когото и да било — добави лейтенантът. — Прав съм, нали? Кажете му, че това е мое мнение, в случай че се опита да ви създава неприятности.
Върху лицето на Уосърман се появи широка усмивка, този път съвсем искрена.
38
Марго се появи в конферентната зала на музея някъде около десет сутринта, но само за да установи, че заседанието вече е започнало. Малката масичка в центъра на помещението беше отрупана с чашки от кафе, салфетки, недоядени кроасани и опаковки от сандвичи. Младата жена с изненада видя началника на полицията Хорлокър, който изглеждаше някак не на място сред Фрок, Уокси и Дагоста — най-вече заради сребърните ширити на реверите и по фуражката му. Атмосферата беше наситена с неприязън.
— Нима искаш да повярваме, че убийците живеят в твоите прословути „Тунели на Астор“?! — викна нервно Уокси, после, доловил шума от отварянето на вратата, рязко се обърна: — Много се радвам, че все пак се появихте!
Фрок вдигна глава и бързо премести количката си, за да й направи място край масата.
— Марго! — с облекчение възкликна. — Най-после! Само ти можеш да внесеш яснота! Тук присъстващият лейтенант Дагоста съобщи доста странни неща във връзка с разкритията ти в лабораторията на Грег. Спомена, че в мое отсъствие си направила някои… хм… допълнителни изследвания. Ако не те познавах толкова добре, бих си помислил, че…
— Моля за внимание! — обади се с твърд глас Дагоста и бавно огледа лицата на смълчалите се участници в съвещанието. — Бих помолил доктор Грийн лично да представи своите заключения.
Марго зае място край масата, изненадана от мълчанието на Хорлокър. Нещо беше станало. Не можеше да бъде напълно сигурна, но имаше чувството, че е свързано със среднощното клане в метрото. Първата й мисъл беше да се извини за закъснението, като обясни, че беше останала в лабораторията до три сутринта, но после се отказа. Доколкото й беше известно, асистентката й Джен все още продължаваше работа на няколко крачки оттук, в дъното на коридора.