Очите на Брагадочо блестяха, сякаш осветяваха шествието на черепите, които ни заобикаляха, ръцете му трепереха, по устните му се точеше белезникава слюнка, беше ме хванал за раменете.

— Разбираш ли, Колона, това е моята реконструкция на фактите!

— Но доколкото си спомням, имаше и процес…

— Водевил, в който Андреоти помогна всичко да се потули и в затвора влязоха само второстепенни действащи лица. Въпросът е, че всичко, което сме знаели, е фалшиво или деформирано, ние сме живели в измама цели двайсет години. Нали ти казах, че никога не бива да вярваме на това, което ни разказват…

— И тук историята ти завършва…

— А, не, започва друга и можех да не се интересувам от нея, ако случилото се след това не бе пряко следствие от кончината на Мусолини. Без фигурата на Дучето „Гладио“ не може повече да се надява да вземе властта, а съветската инвазия изглежда все по-далечна, защото вече постепенно се упътваме към намаляване на напрежението. Но „Гладио“ не се разпуска, напротив, започва да става истински оперативна точно след смъртта на Мусолини.

— И как?

— Тъй като вече не става въпрос да се сложи ново управление, като се катурне правителството, „Гладио“ се присъединява към всички тайни сили, които се мъчат да дестабилизират Италия, за да направят непоносим възхода на левите и да подготвят условия за нови форми на репресия, скрепени с всички печати на легалността. Нали си даваш сметка, че преди преврата на Боргезе атентатите от типа на този на площад „Фонтана“ са малко — Червените бригади започват да се формират чак през тази година и през следващите години атентатите заваляват един след друг. 1973, бомба в квестурата на Милано; 1974, атентат на площад „Лоджа“ в Бреша; същата година мощна бомба избухва във влака Italicus, Рим — Монако, 12 загинали и 48 ранени, но, внимание, във влака е трябвало да бъде Алдо Моро, само че го изпуснал, защото служители в министерството го накарали да слезе в последния момент, за да подпише някакви спешни документи. И десет години след това ето друга бомба на бързия влак Неапол — Милано. Да не говорим за случая с Моро, и досега не знаем какво е станало в действителност. И още, през септември 1978, само месец след избирането си, новият папа Албино Лучани умира при загадъчни обстоятелства. Инфаркт или инсулт, казаха, но защо от стаята на папата са изчезнали личните му вещи, очилата, пантофите, някакви бележки и флаконът „Ефортил“, който старецът трябвало да взема за ниското си кръвно? Защо е трябвало да се изпарят тези предмети? Може би защото не е правдоподобно човек с ниско кръвно да получи удар? Защо първият важен човек, който веднага след това влиза в стаята му, е кардинал Вийо? Ти ще кажеш, че е естествено, той е държавният секретар, но има една книга на Ялъп, където се разкриват истинските факти: папата се е заинтересувал от съществуването на една църковно-масонска клика, в която се предполагало, че участват точно Вийо, монсиньори Агостино Казароли, заместник-директорът на „Осерваторе Романо“, директорът на ватиканското радио и естествено Марцинкус, вездесъщият свещеник, който държи Института за религиозни дейности — Банка Ватикана, която, както стана ясно след това, е подкрепяла укриване на данъци и пране на мръсни пари, прикривала е други тайни дела на хора като Роберто Калви и Микеле Синдона — и гледай ти, след няколко години единият ще бъде обесен под моста Блек Фрайърс в Лондон, а другият ще бъде отровен в затвора. А на бюрото на Лучани е намерен брой от седмичника „Ил Мондо“, отворен на материал за операциите на Банка Ватикана. Ялъп подозира шестима души в убийството: Вийо, кардинала на Чикаго Джон Коуди, Марцинкус, Синдона, Калви и Личо Джели, познатия почитаем магистър на Ложа П2. Ще кажеш, че всичко това не е свързано с „Гладио“, но — странно — много от тези хора са замесени в други интриги, а Ватиканът е въвлечен в спасяването и опазването на Мусолини. Може Лучани да е открил точно това, въпреки че са минали няколко години от истинската смърт на Дучето, и да е искал да премахне тази клика, която подготвяла държавен преврат още от края на Втората световна война. Ще ти кажа още, че след смъртта на Лучани за това трябва да е научил и Йоан-Павел II, който три години по-късно става жертва на атентат, организиран от турските Сиви вълци, същите Сиви вълци, които, както ти казах, са част от stay-behind политиката на тази страна… После папата прощава, трогнатият атентатор гние в затвора, но като цяло понтифексът се стряска и спира да се занимава с въпроса, а и защото не му пука особено за Италия и май е по-зает да се бори с протестантските секти в Третия свят. И така, него го оставят на мира. Стигат ли ти всички тези съвпадения?

— Но дали това не е твоята склонност да виждаш заговори навсякъде и да правиш от мухата слон?

— Аз? Та това са документи, могат да се открият, ако знаеш как да ги търсиш в архивите, само че хората са били подхлъзнати между новините. Случаят в Петеано например. През май 1972-ра, близо до Горициа, карабинерите получават сигнал, че на улицата е изоставен Фиат 500 с две дупки от куршум на предното стъкло. Пристигат трима карабинери, опитват се да отворят багажника, колата гръмва и тримата загиват. Известно време се смята, че това е дело на Червените бригади, но години по-късно отнякъде се явява някой си Винченцо Винчигуера. Чуй само какъв тип: избегнал арест заради друга тъмна сделка и се укрил в Испания при международната антикомунистическа мрежа, Ажинтер Прес, тук посредством контакти с друг десен терорист, Стефано деле Киайе, се лепва за Националния авангард, после отива в Чили и Аржентина, но през 1978 решава, по своя воля, че цялата му борба срещу държавата е лишена от смисъл, и се предава в Италия. Имай предвид, че не се е разкаял, продължава да мисли, че е постъпил добре, и ще си кажеш: защо се предава тогава? Аз казвам: за реклама, убийците се връщат на мястото на престъплението, серийните убийци оставят улики на полицията, защото желаят да ги хванат, иначе няма да се появят на първа страница, а този Винчигуера от този момент започва да бълва признание след признание. Поема отговорността за атентата в Петеано и затруднява държавните служби, които, по думите му, го защитили. Чак през 1984 един съдия, Касон, открива, че експлозивът, използван в Петеано, идва от оръжеен склад на „Гладио“, и най-интригуващото е, че съществуването на този склад му е разкрито — никога няма да се сетиш — от Андреоти, който значи е знаел, но си е държал устата затворена. Един експерт, който работи за италианската полиция (и е член на Нов ред), бил провел експертиза, според която използваните експлозиви били идентични с използваните от Червените бригади, но Касон доказал, че експлозивът бил C-4, на въоръжение на силите на НАТО. Изобщо чудна бъркотия, но, както виждаш, НАТО или Бригадите, „Гладио“ винаги е замесена. Само че разследването показва и че Нов ред сътрудничи с тайните италиански служби, и нали ти е ясно, че щом тайните военни служби взривяват трима карабинери, това не е от омраза към въоръжените сили, а за да хвърлят вината върху крайно леви войнстващи елементи. Ще бъда кратък, след разследвания и контраразследвания Винчигуера е осъден на доживотен затвор, откъдето продължава да прави разкрития за стратегията за напрежението. Говори за атентата в Болоня (виждаш ли, че между атентатите има връзки и не само в моята глава) и казва, че атентатът на площад „Фонтана“ от 1969 година е планиран, за да подтикне тогавашния министър-председател Мариано Румор да обяви извънредно положение. Освен това добавя, ще ти прочета: „Не може да се укриваш от правосъдието без пари. Не можеш да се укриваш от правосъдието без подкрепа. Можех да избера пътя, който следват други, да намеря друга подкрепа, може би в Аржентина при тайните служби. Можех дори да избера да вляза в престъпния свят. Но не съм създаден нито за сътрудник на тайните служби, нито за престъпник. Така че за да преоткрия свободата си имах само една възможност. Която беше да се предам и аз го направих“. Очевидно е логика на луд ексхибиционист, но на луд, който има достоверна информация. И ето я историята ми, на практика реконструирана: сянката на Мусолини, който е смятан за мъртъв, доминира всички събития в Италия от 1945 бих казал до днес, а реалната му смърт дава началото на най-ужасния период в историята на тази страна, въвличайки stay-behind, ЦРУ, НАТО, „Гладио“, П2, мафията, службите, военното главнокомандване, министри като Андреоти и президенти като Косига и, естествено, голяма част от крайно левите терористични организации, надлежно инфилтрирани и маневрирани. За да не кажа, че Моро е отвлечен и убит, защото е знаел нещо и е щял да проговори. И ако искаш, добави дребните криминални случаи, в които на пръв поглед няма никакъв политически момент…

— Да, звярът от улица „Сан Грегорио“, майсторката на сапун, чудовището от улица „Салариа“…

— Не бъди саркастичен, може би не тези първи следвоенни случаи, но като цяло е по-икономично, както се казва, да виждаш една история, доминирана от една-единствена нереална фигура, която сякаш управлява движението от балкона на Палацо Венеция, макар никой да не я вижда. Скелетите — и посочи безмълвните домакини около нас — винаги могат да излязат през нощта и да изтанцуват злокобния си танц. Има по земята и небето неща, които не виждаме и така нататък, знаеш. Но е сигурно, че след края на съветската заплаха „Гладио“ официално отива на тавана и както Косига, така и Андреоти говорят за операцията, за да прокудят призрака и, за да я представят като нещо нормално, ставало със съгласието на властите, за общност, съставена от патриоти като едновремешните карбонари. Но наистина ли всичко е свършило, или някои неизтребими групи продължават да работят в сенките? Мисля, че има още какво да видим.

Огледа се ядосано.

— По-добре да излизаме, не ми харесва онази групичка японци, които влизат. Източните шпиони са навсякъде, вече и Китай е в играта, освен това разбират всички езици.

Докато излизахме и отново започвах да дишам чистия въздух с пълни гърди, го попитах:

— Добре ли си проверил всичко?

— Говорих с хора, които са в течение с много неща, и поисках съвет дори от нашия колега Лучиди. Може би не знаеш, но той е свързан със службите.

— Знам, знам. Ти вярваш ли му?

— Тези хора са свикнали да мълчат, не се тревожи. Трябват ми още няколко дни, за да събера още неоспорими доказателства, неоспорими ти казвам, след което отивам при Симеи и му представям резултатите от разследването си. Дванайсет серии за дванайсет нулеви броеве.

Вечерта, за да забравя костите в „Сан Бернардино“, заведох Мая на вечеря на свещи. Разбира се, не и говорих за „Гладио“, избягвах ястията, в които нещо трябваше да се обезкостява, и бавно излизах от следобедния си кошмар.

Събота, 6-и юни

Брагадочо си беше взел няколко дни отпуска, за да подреди разкритията си, и в четвъртък прекара цялата сутрин, затворен със Симеи в кабинета му. Излезе към единайсет, а Симеи му заръчваше:

— Това го проверете още веднъж, моля ви, искам да е сигурно.

— Не се съмнявайте — отвърна му Брагадочо, от когото бликаха добро настроение и оптимизъм. — Довечера ще се видя с един човек, на когото вярвам, и ще направя последна проверка.

Останалите от редакцията бяха заети да определят рутинните страници на първия брой нула: спорт, игрите на Палатино, няколко опровержения, хороскопите и некролозите.

— Но колкото и да си измислим — каза в един момент Костанца, — май няма да ги докараме до двайсет и четири страници. Трябват ни други новини.

— Добре — каза Симеи, — помогнете и вие, Колона, ако обичате.

— Новините няма нужда да ги измисляме — отбелязах аз, — достатъчно е да ги издирим.

— Как?

— Хорската памет е къса. Парадоксално е, че всички би трябвало да знаят, че Юлий Цезар е убит на мартенските иди, но идеите са объркани. Да намерим нова английска книга, в която се говори за историята на Цезар, после ни трябва само сензационно заглавие: „Невероятно откритие на историците от Кеймбридж. Цезар наистина е убит на мартенските иди“. Разказваме всичко и става статия за чудо и приказ. Е, с Цезар преувеличих, добре, но ако говорим за аферата с Пио Алберго Тривулцио, ето че може да се роди статия за аналогиите с историята на римската банка. Това е случай от края на деветнайсети век и няма нищо общо с актуалните скандали, но един скандал припомня друг, достатъчно е да се намекне за някои слухове и да се разкаже историята за римската банка, все едно е станала вчера. Мисля, че Лучиди ще знае как да струпа нещо хубаво.