— Ние като че ли се отклоняваме от онова, от което започна Ларк — каза учителят.

— Пуна зададе неправилно въпроса — надигна се едно набито чернокосо момче. То погледна другарите си, повечето от които бяха вдигнали ръце и едва не подскачаха от нетърпение.

— Трябва ли да смятаме, че започналото развитие на обществото е задължително: или преминаване към висшата, комунистическата форма, или всеобща гибел? И нищо друго? — продължи той.

— Формулировката ти не е вярна, Кими — възрази учителят. — Процесът на общественото развитие не бива да се сравнява с двете блюда на везните. Сред познатите ни из Пръстена цивилизации са известни случаи на бързо и леко преминаване към висшето, комунистическото общество. Ние току-що говорихме за самоунищожаването на един разединен свят, достигнал до големи научни и технически познания. Имало е периоди на продължителни смутове, на убийствени войни, които връщали човечеството на някои планети назад, към мизерията и подивяването. Започвал нов възход, нова война — и така няколко пъти, докато производителните сили на планетата не се изтощавали и не деградирали технически. Потомците трябвало да преодоляват с векове тази деградация въпреки безграничното могъщество на висшата обществена форма и помощта на разума на Великия пръстен.

— Но нали и тук идването на тази форма на комунистическото общество е било неизбежно?

— Разбира се!

— Тогава аз неправилно съм поставил въпроса — каза, след като помисли малко, Кими. — Известни ли са случаи, когато човечеството на някоя друга планета е достигало високо равнище на науката, техниката и производителните сили, но не е ставало комунистическо и не е загивало от страшните сили на преждевременното познание? Много ли са тези изключения от общия закон на развитието, които той, щом е общ, трябва да има?

Учителят се позамисли, свел очи към полупрозрачния зелен пулт на катедрата, под която през време на лекцията светваха нужните сведения и цифрови данни.

Удивителната история на планетата Торманс беше сензация в паметта на по-старото поколение. Естествено, знаеха я и неговите млади ученици. Много книги, филми, песни и поеми беше породила епопеята на звездолета «Тъмен пламък». Тринайсетте и герои са увековечени в скулптурна група от сияещ червеникав камък на малкото плато Реват, на същото място, откъдето потеглил звездолетът.

Аудиторията чакаше смълчана. Учениците от горните класове бяха достатъчно тренирани в издръжливостта и самообладанието. Без култивирането на тези необходими качества човек не можеше нито да изпълни Херкулесовите подвизи, нито дори да пристъпи към тях.

— Планетата Торманс ли имахте предвид? — каза най-сетне учителят.

— Ние знаем само нея! — хорово отговориха учениците. — А колко други такива е имало?

— Не мога да ви кажа без подробни справки — усмихна се малко безпомощно учителят, — аз съм историк на Земята и познавам цивилизациите на другите планети само в общи черти. Трябва ли да ви напомням, че за да се разкрие изключително сложният процес на историята на другите светове, е необходимо много дълбоко вникване в същината на чужди за нас икономика и социална психология.

— Дори и за това, да се разбере добра или лоша е дадена цивилизация, радост ли носи, или мъка, разцвет или гибел! — обади се седналото до прозореца момче, което изпъкваше сред другите със сериозността си.

— Дори и за това, Миран — потвърди учителят. — Инак ние няма да се различаваме от нашите прадеди, които са били прибързани в действията и незрели в съжденията си. Аз ви говорих за загиналите от безразсъдство планети, Но е имало и други светове, където никой никого не е убивал, и въпреки това разумният живот на тях се изчерпвал, както казвали едно време, по «естествен» път. Мислещият вид живот на тези планети е измрял, както неизбежно измират всички сменящи се последователно видове животни, включително и човекът, ако той пренебрегне опознаването на биологичните явления в тяхното историческо развитие. Тези уредени и прекрасни планети били предадени от измиращите им обитатели на други, за които била най-подходяща съвкупността от естествените им условия. Всички данни се предавали по Великия пръстен, а заселването им се извършвало едва след като си отивали последните представители на загиващата цивилизация и по Пръстена преминавал сигналът на смъртта.

— Също като Рицарите на щастието — каза стеснителната Кунти, — но ние знаем много малко дори и за Торманс. Разбира се, всеки е чел за тая планета, но сега, когато изучихме нашата история, ние по-правилно ще разберем Торманс.

— И особено поради това, че планетата е населена пак с наши хора, потомци на земяните, и всички процеси от нейното развитие са аналогични с нашите — съгласи се учителят. — Това е добра идея. Аз ще поръчам в Дома на историята една «звездичка» от паметната машина с пълен разказ за експедицията до Торманс. Трябва да се подготвим за прожектирането и. Споразумейте се с разпределителното бюро да ви освободят от други лекции. Нека някой от вас, запален по космофизиката, Кими например, приготви до утре реферат за първите звездолети с прав лъч, за да разберете обстановката и трудностите на екипажа на «Тъмен пламък». След това ще посетим платото Реват и паметника, издигнат в чест на експедицията. Тогава «звездичката» ще ви помогне да разберете напълно всичко станало…

След два дена последният клас на училище СП ШЦ-401 весело се настаняваше под прозрачния купол на гигантския вагон на Спиралната железница. Щом влакът набра скорост, на централната пътека излезе Кими и съобщи, че е готов да изнесе реферата си. Чуха се енергични протести. Учениците доказваха, че няма да бъдат достатъчно внимателни — прекалено интересно е да се гледа навън. Учителят помири всички, като ги посъветва да изслушат реферата по средата на пътя, докато влакът прекосява овощния пояс, широк близо четиристотин километра, което ще трае около два часа.

Когато се занизаха безкрайните геометрично правилни редици дървета на мястото на бившата пустинна степ Декана, Кими сложи на пътеката един малък прожекционен апарат и насочи към стената на вагона цветните лъчи на илюстрациите.

Младежът разказваше за откриването на спиралното устройство на Вселената, след което станало възможно решаването на задачата за свръхдалечните междузвездни полети. Биполярният строеж на света бил известен на математиците още през ЕРС, но физиците от онова време усложнили въпроса с наивната си представа за антивеществото.