— Само секунда.

— Чува ли се нещо от брега, Хали?

— Не. Тъпите военни сигурно се чудят дали да докладват нагоре по веригата.

— Готово — извика Макс. — Еди, включвай.

Зенг натисна един бутон и екраните светнаха.

— Добре, Еди, аварийно положение. Изкарай ни на повърхността.

— Патрулният катер е точно над нас, шефе.

Кабрило се ухили гадно.

— Отиде ни застраховката — измърмори Зенг и изхвърли баласт от резервоарите със сгъстен въздух на „Дискавъри“.

Малката подводница сякаш се изстреля от дъното. Еди наблюдаваше измервателните уреди за дълбочината и броеше. Когато докладва, че над „Дискавъри“ остават само два метра вода, четиримата инстинктивно се свиха на седалките.

Стоманеният корпус се тресна в севернокорейския катер с оглушително стържене. Подводницата беше няколко тона по-лека, но рязкото й издигане наклони катера и той загреба вода с десния борд. Един бидон с гориво се търкулна и премаза крака на единия член на екипажа. Хуан се пресегна през Еди и натисна бутона за аварийно потапяне, преди да се покажат на повърхността.

Високоскоростните помпи напълниха резервоарите за по-малко от петнадесет секунди и „Дискавъри“ потъна като камък.

— Това ще им създаде работа поне за няколко минути — отбеляза Макс.

— Точно толкова ни трябват. Сложете си слушалките и затегнете коланите.

Всички си сложиха плътни слушалки и ги включиха в електронния уред, специално инсталиран за мисията. Произведеното от „Саунд Ансърс“ експериментално неутрализиращо звука устройство приемаше звуковите вълни, изчисляваше честота и амплитудата им и отвръщаше с противоположен звук, като премахваше деветдесет и девет процента от децибелите. След като бъдеха усъвършенствани и миниатюризирани, тези устройства щяха да се използват за производството на безшумни прахосмукачки и да сложат край на мъчителното безпокойство да слушаш зъболекарската бормашина.

На борда на „Звездата на Азия“ едрият севернокорейски агент, изпратен да пази сирийците, се свести и изгуби ценни секунди, за да види в какво състояние е партньорът му. На главата му имаше подутина от удара с пистолета. Все още беше в безсъзнание. Агентът знаеше задълженията си. Изскочи от трюма и се разкрещя с всички сили, без да обръща внимание на болката в главата, изтича на главната палуба, провери стаите в коридора зад мостика и стигна до каютата на капитана. За миг се замисли дали да почука, но онова, което трябваше да докладва, беше прекалено важно, за да губи време. Нахлу вътре и чу, че генерал Ким говори по телефона.

— И после какво ще направиш с моя малък лотос? — Ким подскочи, когато вратата се тресна в стената на каютата, и изрева: — Какво искаш ти бе?

— Генерале — задъхано отвърна агентът. — Сирийците ни нападнаха. Не ги видях в трюма. Мисля, че се опитват да избягат.

— Да избягат? Защо? — Още докато задаваше въпросите, Ким изведнъж осъзна отговора, прекъсна връзката с любовницата си и набра диспечера на брега.

После се обърна към агента. — Не са сирийци, а американски саботьори. Претърси трюма за бомба.

Най-после по телефона се чу глас. Ким знаеше, че дори да умре, американците ще платят за коварството си.

— Говори генерал Ким от борда на „Звездата на Азия“…

Броячът на бомбата, която Макс беше поставил в трюма, стигна до нулата.

Взривът разкъса ракетата, в която беше скрита бомбата, и миг по-късно предизвика вторична експлозия на бойната глава. Налягането в трюма се увеличи и тежките люкове изхвърчаха в нощното небе, сякаш изригна вулкан. Тоновете ракетно гориво в носа на кораба се взривиха и старите плоскости на корпуса на „Звездата“ се разцепиха по шевовете като обелки на портокал.

Корабът се разпадна.

Двеста метра от бетонния док се разхвърчаха на парчета и се пръснаха в радиус няколко мили. Двата огромни товарни крана на пристана се сгромолясаха във водата, прозорците на пристанищните сгради се строшиха. А после тръгна ударната вълна. Складовете на почти четиристотин метра бяха изравнени със земята, а намиращите се по-далеч бяха оголени от обшивките си и само стоманените им рамки останаха да стърчат като скелети. Ударната вълна помете горните два метра вода от залива и я вдигна в стена, която се разби в закотвения разрушител, счупи му кила и го преобърна. Всичко стана толкова бързо, че никой от пристанищната охрана нямаше време да реагира.

Огненото кълбо се издигна на триста метра и нощта се превърна в ден. Заваля дъжд от ракетно гориво, във военновъздушната база лумнаха пожари. Секции от корпуса на „Звездата на Азия“ полетяха като шрапнели из базата, рушаха постройките и трошаха превозните средства.

Взривната вълна изтръгна патрулния катер от морето и го запрати по повърхността на залива, търкаляше го като дърво по планински склон. С всяко преобръщане от него се откъсваха все повече части. Първо паднаха двете картечници, после се разпадна и малката каюта и по вълните остана да се носи само корпусът.