— Уверявам ви, че съм взел предвид всички аспекти на политическатаситуация.

Гласът на Лойд се разтрепери:

— О, така ли? И какво ще кажеш за онзи разрушител там? Въоръжен е до зъби и оръдията му са насочени към нас, в случай, че не си забелязал. Но не си сторил нищо. Съвсем нищо.

Като чу това, капитан Бритън се спогледа с Хауъл, а сетне — по-многозначително — и с Глин.

— Мистър Лойд, ще ви кажа следното само веднъж. Вие ми възложихте определена работа. Аз я върша. Вашата роля точно сега е много проста: оставете ме да изпълня плана си. Нямаме време за пространни обяснения.

Вместо да отговори, Лойд се обърна към Пенфолд, който се въртеше нещастен около вратата на мостика.

— Свържи ме с посланик Трокмортън и осъществи конферентна връзка с канцеларията на вицепрезидента в Сантяго. Ще дойда след минутка.

Пенфолд изчезна.

— Мистър Лойд — рече тихо Глин. — Можете да останете на мостика и да гледате. Това е всичко.

— Малко късничко е за това, Глин.

Глин се обърна и тихо каза на своя човек пред черния компютър:

— Прекъсни захранването на апартамента на Лойд и комуникациите кораб-суша на борда.

Последва шокирано мълчание.

— Кучи сине! — изрева бързо съвзелият се Лойд. Обърна се към Бритън: — Отменям тази заповед. Мистър Глин е освободен от задълженията си.

Все едно Глин не бе чул и дума. Смени честотата на радиостанцията си.

— Мистър Гарса? Сега мога да приема доклада.

Слуша известно време, след което отвърна:

— Отлично. Да започнем евакуацията на острова под прикритието на мъглата. Наредете на всички, които не са необходими за операцията, да се завърнат на борда. Но следвайте стриктно плана: инструктирайте ги да оставят неизгасено осветлението, а техниката да работи. Наредил съм на Рейчъл да нагласи радиовръзките на автоматичен режим. Докарайте работния катер в края на острова, но внимавайте непрекъснато да бъде в радарна сянка зад острова или зад „Ролвааг“.

Лойд се намеси с треперещ от яд глас.

— Не си ли забравил кой в крайна сметка е начело на тази операция, Глин? Освен че те уволнявам, прекратявам и всички плащания до ЕИР. — Обърна се към Бритън: — Възстановете захранването в апартамента ми.

Отново минаха няколко секунди, в които Глин като че не беше чул думите му. Бритън също не предприе нищо. Глин продължи да говори тихо в микрофона на радиостанцията си, издаваше нареждания, проверяваше напредъка в работата. Внезапен порив на вятъра забрули прозорците и по плексигласа потекоха дъждовни ручейчета. Лицето на Лойд бе станало моравочервено, докато оглеждаше капитана и екипажа. Но никой не срещна погледа му. Работата на мостика продължаваше.

— Не ме ли чухте? — изкрещя той.

Най-сетне Глин се обърна.

— Не забравям, че вие сте върховният началник, мистър Лойд — отвърна той, тонът му изведнъж бе станал примирителен, дори дружелюбен.

Лойд пое дълбоко дъх, изгубил за миг равновесие. Глин продължи да говори тихо, убедително, дори добродушно:

— Мистър Лойд, във всяка операция трябва да има само единръководител. Вие знаете това по-добре от всекиго другиго. В нашия договор аз ви дадох обещание. И няма да го наруша. Ако ви се струва, че не спазвам субординацията, то бъдете убеден, че го правя заради вас.Ако бяхте се свързали с чилийския вицепрезидент, всичко щеше да бъде изгубено. Познавам го лично: играли сме заедно поло в патагонското му ранчо. Нищо не би му допаднало повече от това, да бие един хубав шут на американците.

Лойд заекна:

— Иг-г-грал си поло с…?

Глин продължи, този път по-бързо.

— Аз единствензнам всички факти. Аз единствензнам кой е пътят към успеха. Не пазя тайна, заради едната свенливост, мистър Лойд. Има достатъчно важна причина: това е съществено, за да се предотвратят погрешните заключения и прибързаните решения. Честно казано, метеоритът не представлява за мен особен интерес. Но обещах да го пренеса от точка А до точка Б и никой, ама никой,няма да ми попречи да го сторя. Ето защо се надявам да разберете защо няма да преотстъпя контрола върху тази операция, нито пък ще споделя с вас обясненията или прогнозите си. Що се отнася до това, че ще задържите плащанията, можем да уредим този въпрос като джентълмени след като се върнем на американска земя.

— Виж какво, Глин, всичко това е много добре, но…

— Дискусията приключи и сега, сър, виеще се подчините на мен. — Тонът на Глин, все още тих, придоби изведнъж сивкава, стоманена нотка. — За мен няма никакво значение дали това ще означава да си стоите тихо тук или да бъдете ескортирани до ареста.

Лойд го изгледа, онемял напълно.

— Мислиш, че можеш да ме натикаш в ареста, така ли, арогантно копеле?

Изражението на Глин не даде никакъв отговор на въпроса.

Лойд остана известно време безмълвен, лицето му бе почти мораво от гняв. След това се обърна към Бритън:

— А ти,за кого работиш?

Ала очите на Бритън, дълбоки и зелени като океана, бяха още вперени в Глин.

— Работя за човека, у когото са ключовете от колата — отвърна най-сетне тя.

Лойд стоеше и се пукаше от ярост. Но не реагира веднага. Вместо това обиколи бавно мостика, като скърцащите му обувки оставяха мокра пътечка, а после спря пред предните прозорци. Постоя там известно време, дишаше тежко, без да вижда нищо.