и человекът все е човек до този миг!

V

Но, музо възмутена, спри таз присъда страшна!

Тя може би е права, а може би и гряшна.

При всичко, че е грозен и мрачен наший век,

но правдата във него не е досущ без ек.

С порои кръв оквасен и пълн с картини страшни,

с позор, разврат, кланета, войни, вражди всегдашни,

той, колкото да бъде чудовищен и чер,

на проблески от доблест все дава ни пример.

И ако съществуват на туй нещастно време

и гении на злото, и изверги големи,

каквито са например: зловещий Елиот,

Дизраели и Дерби — и всичкият им род

с кръвта Христова, който се някога накапа,

и ватиканский идол, чудовищний Рим-папа,

съюзник на Корана! — то има мъже днес,

венец на человека, на времето ни чест.

Тъй Ръсел благородни, на слабите бранител,

и славний Гарибалди, на робите любител,

които не един път вдигнаха своя глас,

ужасен за тирана и сладостен за нас;

Странгфорд и Брайт, и Гладстон, Фарлей, Хюго поетът

и други тям подобни, що кат лампади светят

във мрачината обща на деветнайстий век,

приятели и братя на страждущий човек.

VI

Но що е тоз век? Що е? Век чуден, в който злото

празнува и се бори победно със доброто,

епоха, що робството не може да търпи,

а пък тиран й трябва мирът да се крепи!

Противоречье!… Сцена на светли революций,

на мир, прогрес, свобода и на башибозуци!…

Де кръст и полумесец целуват се без срам,

де Пий на Мохамеда кади му тамян,

де гръкът, син Канарев и внук на Милтиада,

пече сами си братя под знака на Мурада,

де мравката се пази и волът се не бий,

а цял народ оставят тиран да го затрий!