Аравийците унили
молят се къде възток!
Рев талази. Урагана
стихна. Въздухът е бял,
на измитий пясък – пяна,
раковини и корал...
И камилите смутени
още гушат се накуп...
Графът паднал на колене
пред момински мокър труп.
Ладията се строшила
и свирепата вълна
върху пясъка фърлила
от робините една!
Тихо „Розата Синайска”
дреме върху морский бряг,
кат пери заспала райска,
без движенье и без знак.
По лицето й бяло свети
чудна още красота...
Той целува u ръцете
и студените уста.
А морето йоще плиска
и насам вълни стреми,
кат че жертвата си иска,
и въздиша, и шуми.
IV
И над хладната останка
мрамор бял се появи –
надпис къс: Тук спи Невянка,
пущинака оживи.
Заранта завя самуна –
тоя прашният потоп,
дигна пясъци с фъртуна
и засипа младий гроб.