коя жената беше, да й предам

тоз скъп дар. Уви, и днес не знам.

Ах, моля те, девойко, вместо мен

дири и извърши тоз дълг свещен.

Нa, ей медалиона!... – И тогаз Ирена

видя в ръка му, бледна, ужасена,

медалиона на Ренe. Тя примре.

Но рече: – Дай, ще го предам. Добре! –

И болният задряма. А Ирена

с душа във горест потопена,

с разкъсано от скръб сърце,

с обляно от сълзи лице,

станa, заходи като луда

и шепнеше с задавен глас:

„Ах, тоз убийца! Този Юда!

Ах, него ли ще жаля аз!

О, нека умре! Нека мре!

Без ляк, без помощ и на двора!

Тук няма кът за мръсни хора!

О, мой Ренe! О, мой Ренe,

уби те пъклена десница!”

Внезапно болният изпъшка.

– Ох, жаден съм! Я дай водица!

Ирена дигна очи във смущенье

къмто разпятьето Христово

и сякаш чу оттам слово

за милост, за любов и за прощенье.

И тя, кат заглуши гнева в сърце си,

на болния пахар с вода поднесе!

О, господи, ти, кой прости на враговете,

на кръст сковали теб ръцете и нозете,

ти, извор на любов, във таз минута

на свръхчовешка мъка и на горест люта,

смекчи душата, възвиси сърцето

на таз мома и нейното страданье

огрей с божественото си сиянье!

На сутринта, когато лекарят яви са,

видя Ирена, че до болния седеше

и с милост майчинска над него бдеше;

но нейний вид го порази там, той се слиса:

косата й цяла побеляла беше!