— За премахване на локатора ще трябва същата микрооперация, както и за поставянето му. Възможно е, но не и без отлично оборудвана операционна. Иначе рискувате увреждане на невронния интерфейс, а може би и на гръбначния мозък.

Смутен от близостта й, аз пристъпих от крак на крак.

— Да, досещах се.

— Е, в такъв случай сигурно сте се досетили също — продължи тя, имитирайки акцента ми, — че можете да въведете в приставката смущаващ сигнал или огледален код, за да неутрализирате излъчването.

— Ако имам оригиналния код.

— Точно така, ако имате оригиналния код. — Тя бръкна в джоба си и извади малък диск с пластмасова обвивка. За момент подхвърли диска на длан, после ми го подаде. — Е, вече го имате.

Погледнах я изпитателно.

— Истински е — добави тя. — Можете да проверите във всяка невро-електронна клиника. Ако имате съмнения, бих препоръчала…

— Защо ми правите тази услуга?

Тя срещна погледа ми, този път без да трепне.

— Не на вас, мистър Ковач. Правя услуга на себе си.

Изчаках. Тя извърна глава към залива.

— Знам какво е корупция, мистър Ковач. Никой не може толкова дълго да работи в системата на правосъдието, без да се научи да разпознава гангстерите. Онзи синтетичен носител беше типичен техен представител. Откакто ме назначиха в хранилището на Бей Сити, виждам Съливан да си има работа с такива личности. Полицейските правомощия свършват до нашия праг, а заплатите не са много високи. — Тя отново ме погледна. — Никога не съм взимала пари от тия хора и досега не бях действала по тяхно нареждане. Но и не съм им се противопоставяла. Беше лесно да заровя глава в работата и да се правя, че не виждам какво става.

— Човешкото око е удивителен инструмент — цитирах разсеяно аз „Поеми и други измишльотини“. — Почти без усилие престава да забелязва дори и най-очевадните неправди.

— Отличен израз.

— Не е мой. И как тъй стана, че извършихте операцията?

Тя кимна.

— Както казах, досега успявах да избегна контакти с тези хора. Съливан ме бе прехвърлил в отдела за другопланетни затворници, защото там няма много работа, а услугите, които върши, са изцяло на местна основа. Така ставаше по-лесно и за двама ни. В това отношение той е добър администратор.

— Жалко, че ви развалих спокойствието.

— Да, възникна сериозен проблем. Той знаеше, че би изглеждало странно, ако ме отстрани, за да възложи процедурата на някой по-послушен медик, а не искаше да се разчува. Явно става нещо голямо. — Тя натърти подигравателно последните думи, както преди малко бе сторила с думата „досетили“. — Тия хора имаха връзки на най-високо ниво и всичко трябваше да мине гладко. Но Съливан не е глупав и имаше готово обяснение за мен.

— А именно?

Тя ме изгледа плахо.

— Че сте опасен психопат. Побесняла машина за убийства. И че каквато и да е причината, не би било разумно да ви пускат на свобода из информационните масиви. Напуснете ли реалния свят, никой не знае къде може да се пренесете. И аз се хванах на въдицата. Той ми показа вашите досиета. О, Съливан не е глупав. Аз бях глупава.

Спомних си разговора за психопати с Лейла Бегин на виртуалния плаж. И собствените си самодоволни реплики.

— Съливан не е първият, който ме нарича психопат. И вие не сте първата, която се хваща. За емисарите това е… — Свих рамене и се загледах настрани. — Просто етикет. Опростен етикет за обществена консумация.

— Казват, че мнозина от вас прескачали барикадата. Че двайсет процента от сериозните престъпления в Протектората са дело на бивши емисари. Вярно ли е?

— За процента ли? — Продължавах да гледам настрани през дъжда. — Нямам представа. Да, мнозина сме. Щом веднъж те освободят от Корпуса, просто няма какво друго да правиш. Не те допускат до никаква дейност, която може да осигури власт и влияние. На повечето планети ни е забранено да заемаме държавна служба. Никой не вярва на емисарите. Значи няма повишение. Няма перспективи. Няма кредит и заеми. — Отново се обърнах към нея. — А онова, на което ни обучават, е толкова близо до престъплението, че почти няма разлика. Само дето престъпленията са по-лесни. Повечето престъпници са глупаци, навярно го знаете. Дори и престъпните мрежи са като хлапашки банди в сравнение с Корпуса. Лесно е да си спечелиш уважение. А когато през последните десет години от своя живот си прескачал от носител в носител с кратки почивки в хранилището или във виртуалния свят, правозащитните органи нямат с какво да те стреснат.

Помълчахме.

— Съжалявам — каза накрая тя.

— Недейте. Всеки, който прочете онези досиета, би решил…

— Не това имах предвид.

— О. — Погледнах диска в ръката си. — Е, ако сте искали да изкупите някаква вина, мога да кажа, че току-що успяхте. И запомнете от мен: никой не остава напълно чист. Това е възможно само в хранилището.

— Да. Знам.

— Е, добре. Бих искал да знам само още нещо.

— Да?

— Дали в момента Съливан е в хранилището?

— Беше там, когато излязох.