— Имението „Рошеноар“? — Проблясък на разпознаване светна в кървясалите очи на странния продавач. — Онова, което беше изгорено през 71-а?

Сега Пендъргаст се наведе напред и каза с нисък глас:

— Oi chusoi Dios aei enpiptousi.

Дълга тишина, след което Равел вдигна огромната си ръка. Пендъргаст я стисна в своята.

— Добре дошли.

— Това е мой колега, господин Д’Агоста.

Мъжът наведе глава.

— Останалите са измамници — каза Пендъргаст. — Крадци и мошеници. Ти обаче си нещо друго. Знам, че мога да ти вярвам напълно и да купя стоката ти.

Мъжът кимна в съгласие и не каза нищо, но Д’Агоста видя, че макар и неохотно, прие комплимента.

— Може ли? — Пендъргаст посочи с бялата си като слонова кост ръка към вътрешността на магазина.

— Гледайте, но не пипайте нищо.

— Naturellment 6 .

Когато Пендъргаст тръгна да обикаля с една от своите бавни походки, стиснал ръце на гърба си, като се взираше във всяко нещо, Д’Агоста огледа магазина. Беше натъпкан с висящи вързопи; шкафове от пода до тавана със стотици малки чекмедженца; контейнерчета с парфюми; ламаринени кутии и малки кутийки; рафтове със стъклени шишета, съдържащи билки, оцветена пръст, течности, криви корени и изсушени насекоми. Върху всичко имаше малки етикети, педантично написани на ръка на френски.

Пендъргаст се обърна към собственика.

— Във висша степен впечатляващо. А сега, мосю Равел, трябва да направя покупка. Една по-скоро тъжна покупка. Изглежда един мой приятел е бил жертва на черна магия.Трябва да се подготвя, трябва ми амулет.

— Кажете ми съставките и ще ви ги дам. — Равел сложи една стегнато изплетена кошница на плота.

— Листо от дървото кака 7 .

Мъжът излезе иззад тезгяха и протегна ръка към високо чекмедже, измъкна го, извади едно набръчкано листо и го сложи в кошницата. От него се разнесе ужасна миризма на леш.

— Кости от младо бяло петле и месо от къдрав петел, раздробени заедно с перушината.

Само след миг поръчаното бе доставено от един тъмен ъгъл на магазинчето.

Д’Агоста гледаше ставащото с нарастващо недоверие. Пендъргаст действаше малко странно. Той се запита дали имаше нещо общо с продължителното пътуване на агента до Тибет миналото лято или тежкото океанско плаване, което е трябвало да понесе. А може би бе друга скрита страна от личността на Пендъргаст, която се проявяваше за първи път.

— Зъб от алигатор и прясна ракия.

Към увеличаващата се купчинка бе добавено малко мускалче с течност.

— Смляна на прах човешка кост.

При тези думи Равел се поколеба, отиде в дъното на магазина и се върна с малка стълба, протегна се към едно от най-високите чекмеджета и свали едно найлоново пликче като тези, които използваха наркодилърите. Беше пълно с белезникав прах. Той го сложи в кошницата, като гледаше Пендъргаст.

— Вода, използвана при къпане на мъртвец.

Последва една по-дълга пауза, преди Равел да се върне с исканото.

— Светена вода.

При тези думи Равел спря и отново заби очи в Пендъргаст. После отново отиде в дъното и донесе малка ампулка.

— Това ще е всичко, надявам се.

— Само още едно нещо.

Мъжът изчака.

— Осветена нафора.

Дълъг, твърд поглед.

— Мосю Пендъргаст, изглежда приятелят ви… се е изправил пред нещо много по-опасно от обикновена черна магия.

— Вярно е.

— Може би това не е в категорията ми, мосю.

— Толкова се надявах, че ще можете да ми помогнете. Животът на приятеля ми е в опасност… смъртна опасност.

Равел погледна тъжно Пендъргаст.

— Знаете последствията за вас, мосю, при използването на envoi morts arret 8 .

— Напълно наясно съм.

— Този ваш приятел трябва да ви е много близък.

— Тя наистина ми е близка.

— Тя.А-а-а, разбирам. Тази… нафора, която искате, е скъпа.

— Цената е без значение.

Равел сведе очи и остана замислен известно време. След това с дълга въздишка се обърна и изчезна в една странична врата. След няколко минути се върна с малък стъклен диск, направен от две големи часовникови стъкла, прилепнали едно към друго и запечатани със сребърен кант, във вътрешността на който имаше едно-едничко зрънце нафора. Той сложи диска внимателно в кошницата.

— Това ще ви струва хиляда двеста и двайсет долара, мосю.

Д’Агоста погледна невярващо как Пендъргаст бръква в сакото си, изважда дебела пачка шумолящи банкноти и започва да ги брои.

Когато се върнаха в Ролса и Пендъргаст прегърна кошницата, Д’Агоста не можа да се сдържи:

— За какво, по дяволите, беше всичко това?!

— Спокойно, Винсънт, не дразни стоката.

— Не мога да повярвам, че наброи хиляда долара за тези вуду глупости.

— Има много причини и ако можеше да превъзмогнеш емоциите си, щеше да видиш защо. Първо, установихме истински отношения с мосю Равел, който в бъдеще може да се окаже информатор от немалко значение. Второ, типът, който преследва Нора, може също да вярва в оби, и в такъв случай амулетът, който ще направим, може да се окаже спирачка. И най-накрая — тук той понижи глас, — може да се окаже, че нашият амулетдейства.